четвъртък, 14 ноември 2013 г.

LEX VAN SOMEREN SCARLET ANGEL

http://www.youtube.com/v/xCYzoVrTPtI?autohide=1&version=3&autohide=1&autoplay=1&showinfo=1&attribution_tag=hDCsr1_Iqv3yO71am6KrGQ&feature=share

неделя, 14 юли 2013 г.

КОЛКО ИСТИНСКИ СМЕ В НАШЕТО ТЪРСЕНЕ? - ШРИ МАТАДЖИ - 16.7.79. Когато казваме, че сме търсачи на Истината, колко истинно търсим? Това е една подробност, която ние трябва да разберем. Дали истински търсим? Искрени ли сме за това? Или го правим, защото е хубаво да се каже, че търсим Истината. Ако искрено трябва да търсите нещо, вие трябва да сте истинен/истински/. Това е едно от най-големите препятствия в Сахаджа йога. Това е система, чрез която скачате в самата Истина - вие ставате Истината. Вие не виждате Истината, вие не разбирате Истината, но вие ставате Истината. Това е най-удивителното нещо, че човешките същества не знаят, какво да очакват от Истината. Те търсят Истината, но те нямат представа за абсолютната стойност на Истината.С Истината не може да правим споразумения, тя няма две страни, както ние имаме ден и нощ Имаме правилно и грешно. Истината е абсолютна. Не може да правим компромис със това. Например онзи ден ви казах, че когато получите вашата Реализация, вие започвате да усещате хладните вибрации течащи от вашите ръце. И тези хладни вибрации са индикация, че Божествената сила е започнала да тече през вас. Сега, тези вибрации, които имате течат през вас като хладен полъх и са абсолютно действителни. Те са много по истински от автентичността, защото човешките същества винаги са имали относителна идея за автентичността. Например да вземем въглеродния атом. Може да бъде поставен навсякъде и има четири валенции, но може да бъде разположен навсякъде в молекулата може да промените формата, но ако навлезете в детайл, въглерода ще остане въглерод и водорода ще остане водород в неговата си основна структура.Така, че Истината, която е основното нещо не може да се промени. Не може да я моделирате, не може да я заблудите, не може да я действате. Когато тези вибрации течат от вас, ако нямате вибрации, то тогава вие не сте ТАМ. Бхавани Аштакам ТАЙНАТА КУНДАЛИНИ Муладхара Чакра Установете Истината във вашето съзнание Аз само мога да кажа: Елате вътре.Вътре във вас е поставена Истината. И просто я открийте за себе си, защото е ваша собствена и е вътре във вас Тя е ваша и е вътре във вас. Единственото нещо е да я видите и усетите. Останалото, начина, по който хората имат всякакви неща за Истината е нещо, което ми се струва, че всички честни хора трябва напълно да го отрекат. Когато сме станали човешки същества, ние не сме направили нищо за това. Ние просто станахме човешки същества, това е просто нещо. Ние не стояхме на главите си и ние не правихме нищо за да станем по-човечни и по-малко маймуни.То просто стана, спонтанно. Така всеки трябва да разбере,че нашата еволюция се е осъществила чрез един жив процес. И чрез живата енергия на БОГ. БОГ, който е жив, а не мъртво нещо, което може да ви даде само някакви идеи и вие да се придържате към тях, които са мъртви. Така, че спонтанността на живота трябва да се изработи вътре във вас. Този вид съзнание ви издига по-високо от нивото, където сте. На това ниво като човешки същества каквото и да разбираме за живота, каквото знаем за живота е истина. Може да е истина, а може и да не е истина. Нека да я държим отворена, може и да е може и да не е. Например ако ви кажа нещо за страна, в която никога не сте били това може да е вярно, може и да не е вярно. По-добре отидете там и вижте за себе си. И това е нещото, което всеки трябва да направи. Да се постави себе си по такъв начин. Нека да видим, дръжте умовете си отворени, да видим каква е истината за себе си. Сега, тази истина беше казана от много велики мъдреци, от пророци и много инкарнации дошли на Земята. Както знаем Христос говори за нея Гуру Нанак говори за нея, Кабир говори, Лао Дзе говори, Буда говори. Всички те казваха едно нещо. Което хората, което бих казала хората пренебрегнаха и сега не ги е грижа за това. И простото нещо, е че вие трябва да се получите своето Второ раждане Вие трябва да познаете себе си. Вие трябва да получите Себереализация. Това бе казано от всеки от тях. Вместо това ние изграждаме нещо, което не ни води натам. То ни води до там, че някой казва: "Ние просто не го правим". Това е просто въображаемо нещо ако аз кажа: "Затворете си очите и ще отидем в Царството Божие". Това не става по този начин. Нещо трябва да стане във вашето съзнание. Означва, това което усещате сега, вие трябва да усещате нещо повече от това. Вие трябва да станете нещо повече вие трябва да се разширите повече и това разширение трябва да стане, не само чрез лекция или говорейки с вас, но чрез някакво събития във вас. Зен, ТАО, Гнянешвара, Реализация Силата на една реализирана душа Сахаджа Йога Истината е, че ние сме заобиколени, проникнати, подхранени, захранени и обичани от много фина енергия, която е енергията на Божествената любов. Шри Матаджи дава СЕБЕРЕАЛИЗАЦИЯ ПОЗНАЙ ИСТИНАТА ДУХЪТ Е СВОБОДНОТО СЪЩЕСТВО ВЪТРЕ В НАС ************************************************ ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ - ДОН МИГЕЛ РУИЗ ДЗЕН - ПЪТЕВОДИТЕЛ ************************************************* Най-вдъхновяващата лекция - Гари Юрофски Това е цялата вдъхновяваща лекция на Гари Юрофски за правата на животните и веганството от лятото на 2010 в Джордж Тек. Чуйте този невероятен човек, който ще разсее митовете, ще представи много интересни факти и ще ви помогне да направите важен избор за вашето физическо и духовно здраве. Неговата харизматичност и искреност са уникални. Това видео е важно за всеки, който го е грижа за животните и иска да направи света по-добро мястo. ************************************************* МАНТРИ МАНТРА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ МАНТРА ЗА ЗДРАВЕ МАНТРА ЗА ХАРМОНИЯ И ЛЮБОВ МАНТРА НА ВСЕЛЕНСКОТО СПОКОЙСТВИЕ МАНТРА ЗА ЛЮБОВ И НЕЖНОСТ

БЛОГ ЗА СЕРИОЗНИ ХОРА: ЗА ТЪРСЕЩИТЕ СЕБЕПОЗНАНИЕ

Мантра любви и нежности

събота, 13 юли 2013 г.

Musica Hindu - Jaya Bhagavan

Тайните думи на Joy Mantra на "dalieh дю dalieh dulieh Суха" е мантрата Green Tara на тибетския будизъм изпята от китайския художник Н Чинг-йена. В Тибет "Om с опаковката Tuttare Туре Soha" На санскрит "ОМ с опаковката Tuttāre Туре Svāhā" тибетската култура, както и някои други, зеленото се счита, че включват всички други цветове. Практиката на Green Tara помага за преодоляване на страх и безпокойство, но поклонници също смятат, че тя може да даде желания, премахване на страданието на всички видове и донесе щастие. Когато е извикан при, тя мигновено ни спасява от осем специфични бедствия. (Друга линия описва 16.) Първата Далай Лама изброява осем, и да ги интерпретира като представител на съответните дефекти, недостатъци или заблуди: 1) лъвове и гордост 2) диви слонове и заблуди 3) горски пожари и омразата 4) змии и завист 5) разбойници и фанатични мнения 6) затвори и алчност 7) наводнения и похот 8) демони и съмнение - http://www.khandro.net/deities_Tara1.htm OM ТАРА TUTTARE TURE SOHA ОМ представлява свещено тяло на Тара, речта и ума . . ТАРА означава освобождаване от всички недоволство . TUTTARE означава освобождаване от осемте страхове, външните опасности, но преди всичко от вътрешни опасности, заблудите TURE означава освобождаване от дуалността, той показва истинската прекратяване на объркване. SOHA означава "може смисъла на мантрата се утвърди в съзнанието ми ". - http://www.tibetan-mantra-art.com/gre ... Благодарение на всички Божествени артисти от цял свят, които са били използвани за производството на тази образователна / с нестопанска цел видео медитация инструмент в тези Кали Юга пъти. Според вярванията тибетския будизъм, тази мантра не само да премахне заболявания, проблеми, бедствия и карма, но ще доведе и вярващи благословии, по-дълъг живот и дори мъдрост, за да надхвърлят кръг един на прераждането

98 повторения 108 повторения няма да се побере в 10 минути. "Om поздравите и поклона да Ганеша" "Тази мантра се позовава на Ганеша да се премахне всяка пречка в живота си и в делата ти. Чрез постоянна медитация върху тази мантра, всички препятствия и да блокирана енергия във вашия физически и астралното тяло са освободени. Той носи писмена форма и знания. Но той е най-често известен като "прекъсвач на препятствия". Това не означава, че ако нещо блокира пътя си към успеха, че апелирам към Ganesh ще доведе до си грохот чрез опозицията си като добрата неумолима сила (дума произлиза от името на божество хиндуистки Jaganath). Вместо, Ганеш паузи препятствия като работи около тях. Той не може да ви помогне да определите една връзка, но той може да ви помогне да намерите нов един. Той не може да ви рейз по време на работа, но вие може да получите предложение за работа от друга фирма за повече пари. Ganesh е воин, но не е в борбата заради борбата му. Всъщност, ето защо той загуби главата си и тя трябваше да бъде заменен с глава на слон. Напротив, той ви помага да намерите други начини за преодоляване на пречките. Истинските препятствия Пробива са тези, които ви предпази от признаване на алтернативни решения. " http://indopaganproject.tripod.com/ ID ... "Ганеша мантри са сидхи мантри. Всяка мантра съдържа някои специфични правомощия на Ганеша. Когато скандираха с правилното пранаяма (ритмично дишане) и искрено посвещение, те ще доведе до добър резултат. Като цяло, Ганеша мантри ще предотврати всички зли и благославя поклонник с изобилие, предпазливост и успех. Злите духове не смеят да влезе в дома или съзнанието на поклонник, където се рецитират мантри Ганеша. ... "Още една точка трябва да запомните е, че човек трябва да се къпят или измиване на крайниците преди кът за повторение на мантра. Също така, човек трябва да направи три или повече пранаяма преди началото на мантра. Минималното повторение на мантрата трябва да бъде един пълен Мала, или 108 пъти. Когато това се прави при определен час и място редовно в продължение на 48 дни, тя става Упасана, което означава интензивно медитация, което ще даде сиддхи, или духовни сили. Друго предупреждение да се има предвид е, че човек трябва да използва тези правомощия само за изцеление на болните и други такива безкористни действия за благото на човечеството. Тези правомощия не бива да се злоупотребява. Злоупотреба с власт може да доведе проклятието на Асури. "Това е мантрата от Ganapati Упанишад. Един винаги може да го използва преди началото на пътуването, нов курс в училище, нова кариера или работа, или преди да влезе в нито един нов договор или бизнес така че пречките са отстранени и си начинание могат да бъдат увенчани с успех. " - http://www.himalayanacademy.com/resou ... Списък на кредити в края на видеото Благодаря на всички Божествени художници черта

БЪДЕТЕ САМИТЕ СЕБЕ СИ Оставането ви на Земята зависи от вас. Когато избирате превъплъщение на дадено място, имате сериозни причини за това и много строг план за протичане на живота ви там. Освен разплащането на кармата в програмата има т. нар. „надстройка“ – развитие на нови качества в напълно свободна воля. В тази зона вие правите еволюцията, защото навлизате още по-високо във вселенските възможности, които са закодирани у вас. За да дойдете тук, сте преминали специална подготовка. С вашите духовни ръководители сте обсъждали детайлно какво искате да постигнете и чрез какви обстоятелства – употребени са много енергии и знания, за да бъде реализиран вашият следващ живот в тяло. Когато пропилявате тази велика възможност, после дълбоко сте разочаровани. Максималното реализиране на програмата е най-добрият вариант. Разбира се, в много от случаите това се оказва доста трудно. Когато сте в плът, вие забравяте за програмата и нещата от живота ви се струват почти неизтърпими. Може би сте надценили своите възможности?! Това също е урок. Трябва абсолютно да вярвате, че всичко има дълбок смисъл и е знание, което сами сте поискали да научите. Никога не сте сами – вашите духовни ръководители и водачи, много същества от светлата част на невидимия свят ви подкрепят във всеки един момент. Но за да проходите стабилно, те не трябва да ви държат постоянно за ръка. Нали детето трябва да започне да ходи само?! Дори когато ви се струва, че сте оставени сами на себе си в цялата Вселена и се изпълвате с непреодолимо отчаяние, това е измамно усещане. Никога, ама никога не сте сами!!! Затова сте учени на молитвата, за да можете да трансформирате енергиите и емоциите си – вместо да ви разрушат, те ще ви градят. Всички възможности са отворени за вас – това е абсолютно сигурно. Вие сте в пълното си право да ги ползвате в неограничена степен. Вече на Земята има много литература, в която са посочени методи за развитие и за отваряне на вашите латентни способности. Имате разрешение и подкрепа да ползвате тези знания за своето собствено благо. Дали ще ги използвате, зависи от вас. Въпрос на свободна воля! Когато слизате в плът и сте работили в невидимия свят така упорито (и не сами) за реализирането на определена програма, трябва да използвате максимално възможностите, които са ви дадени. Сега е настъпило едно време на много интензивна духовна работа на Земята. Всичко ври и кипи. Планетата е залята от нови енергии. Тя се преобразува заедно с вас. Това е невероятен космически миг, в който вие сте участници. Много същества биха направили всичко, за да бъдат на ваше място, но щастливците сте вие! Осъзнайте го!!! Ние се свързваме с вас, за да бъде ускорен процесът на смяната на честотата и да възвърнете по-бързо свободата и възможностите на Планетата, като възвърнете вашите собствени възможности. Колкото повече хора работят съзнателно в тази посока, толкова по-бързо ще отстъпят „тъмните фланелки“. Това е то, което тук при вас е известно като „Армагедонската битка“ . Тя вече тече от петдесет години и сега е най-яростна. „Тъмните фланелки“ се борят с всички възможни средства, за да не изпуснат контрола над вашето съзнание. Ако всеки си повтаря убедено, че е създаден от Светлина и има свободна воля, ще се изскубнете от контрола и ще разполагате с истинското си съзнание, което има огромни възможности. Нашият апел към вас е: „Бъдете самите себе си!“ А това означава – свободни божествени личности, които със собствената си мисъл създават една прекрасна действителност за себе си. И колкото повече хора чрез мисълта си създадат прекрасна действителност за себе си, толкова в по-голяма част от Земята тя ще стане реалност. Какво разбираме ние под „прекрасна действителност“? Разбираме хора, освободени от страх, тревога, гняв, омраза и незнание; разбираме хора, които се уповават на собствените си възможности и ги разгръщат съзнателно все повече и повече; разбираме хора, които се изпълват с Любов към Цялото, а не само към своите близки и любими същества; разбираме хора, които подчиняват материалната действителност на Духа и по този начин се освобождават от контрола на материята; разбираме хора, които издействат свободата на съзнанието си и отварят неговите затворени удове. Нямате представа каква действителност ще създаде това. Вие ще се върнете към райската градина, която Създателят е сътворил за вас. Библейският разказ за Едемската градина и изгонването на Адам и Ева от Рая е разбран погрешно и продължава да ви изпълва с комплекси за грях и вина. По-рано вие изобщо не бихте чели текст като този, но вече вашето съзнание започва да се приобщава към космическите процеси и да се опитва да разбере какво всъщност се случва – кои сте, откъде сте и къде отивате. Тези въпроси сега се чуват много често по цялата Планета и ние сме щастливи от това. Вашият истински свят започва да се връща при вас.

петък, 5 юли 2013 г.

Космологията на Исус Христос | Космическо време

Космологията на Исус Христос | КосмичЕвангелие от Тома
Ето тайните слова, които Живият Иисус изрече, а Иуда Тома Близнакът записа.
1. И той каза: „Който разкрие тълкуването на тези слова, не ще вкуси смърт.”
2. Иисус каза: „Нека онзи, който търси, не спира, докато не открие. А когато открие, ще бъде потресен. А биде ли потресен, ще се удиви и ще добие власт над всичко.
3. Иисус рече: „Ако вашите наставници ви кажат: „Вижте, царството е на небето”, над вас ще са птиците небесни. Ако ви кажат: “То е в морето”, над вас ще са рибите. Но царството е вътре във вас и извън вас. „Когато сами познаете себе си, ще бъдете познати, и ще узнаете, че сте чеда на живия Отец. Но ако не се познаете, в нищета ще пребивавате и сами нищета ще бъдете.”
4. Иисус каза: „Старият по дни не ще се колебае да запита младенеца на седем дни за мястото на живота и ще живее. Защото мнозина първи последни ще бъдат и едно ще станат.”
5. Иисус каза: „Познай онова, което е пред теб и скритото за теб ще ти се открие. Защото няма нищо скрито, което да се не открие.”
6. Неговите ученици го запитаха: „Искаш ли да постим? Как да се молим? Да даваме ли милостиня? Каква храна да ядем?”
Иисус каза: „Не лъжете и не вършете онова, което мразите, защото всичко е открито пред небето. Защото няма нищо скрито, което да се не открие, и нищо потулено, което да остане неразкрито.”
7. Иисус каза: Лъвът, когато човекът го изяжда, е щастлив, защото този лъв става човек. Но злочест е човекът, когото лъвът изяжда, защото човекът лъв става.”
8. И той каза: „Човеците са като мъдрия рибар, който хвърлил своята мрежа в морето и я изтеглил, пълна с дребни риби. Сред тях, мъдрият рибар открил великолепна голяма риба. Той хвърлил всички дребни риби в морето и без колебание избрал едрата риба. Уши който има, нека чуе.”
9. Иисус каза: „Вижте, сеячът излезе, загреба шепа (семена) и (ги) хвърли. Някои паднаха на пътя, дойдоха птици и ги изкълваха. Други пък паднаха върху камък, не се вкорениха в почвата и не дадоха класове със зърно. Трети паднаха върху тръни, тръните ги притиснаха и червеите ги изядоха. Ала други попаднаха върху добра земя и дадоха добро зърно: родиха шейсет мери за мера, и сто и двайсет мери за мера.”
10. Иисус каза: „Аз хвърлих огън върху света и вижте, пазя го, докато сияе.”
11. Иисус каза: „Това небе ще премине, и онова над него също ще премине. Мъртвите не са живи, а живите не ще умрат. През дните, когато ядете мъртво, вие го правите живо. Когато пък сте в светлината, какво ще сторите? „В деня, когато сте били едно, две сте станали. Когато обаче станете две, какво ще сторите?”
12. Учениците казаха на Иисус: „Знаем, че ще ни оставиш. Кой тогава ще ни бъде водач?”
Иисус им отвърна: „Където и да сте, ще отидете при Иаков Праведния, заради когото бяха сътворени небето и земята.”
13. Иисус каза на своите ученици: „Сравнете ме с нещо и ми кажете, кого наподобявам.”
Симон Петър му каза: „Ти си като справедлив пратеник.”
Матей му каза: „Ти приличаш на мъдър философ.”
Тома му каза: „Учителю, устата ми е неспособна да каже, кого уподобяваш.”
Иисус каза: „Аз не съм ваш учител. Понеже сте пили сте се опиянили от кипящия извор, за който се грижех.”
И той го взе (Тома – бел. ред.), и се оттегли, и каза му три притчи.
Щом Тома се върна при другарите си, те го запитаха: „Какво ти каза Иисус?”
Тома им отвърна: „Ако ви разкажа една от притчите, която той ми каза, ще вземете камъни и ще ме смажете, а от камъните ще изригне огън и ще ви погълне.”
14. Иисус им каза: „Ако постите, ще си навлечете грях, ако се молите, ще бъдете осъдени, ако давате милостиня, духа си ще увредите. Като отидете в друга земя и тръгнете из селата, то, ако ви приемат хората, яжте онова, каквото ви гостят и лекувайте там болните. Защото не онова, що влиза в устата, осквернява човека; онова, що излиза из вашата уста, то ви осквернява.”
15. Иисус каза: „Видите ли оногова, който не е от жена роден, паднете по лице и му се поклонете. Той е вашият Отец.”
16. Иисус каза: „Людете навярно мислят, че съм дошъл на света мир да донеса. Те не знаят, че бунт съм дошъл на земята да вдигна: огън, меч, война. Защото ще бъдат в дома петима: трима срещу двама и двама срещу трима, баща срещу син и син срещу баща, и сами ще останат.”
17. Иисус каза: „Ще ви дам каквото око не е виждало, каквото ухо не е чувало, каквото ръка не е докосвала, каквото в човешкото сърце не е израствало.”
18. Учениците запитаха Иисус: „Кажи, какъв ще бъде нашият край.”
Иисус каза: „Нима сте открили началото, та търсите края? Тъй като там, където е началото, там ще бъде и краят. Честит е онзи, който стои пред началото: той ще узнае края и смърт не ще вкуси.”
19. Иисус каза: „Честит е онзи, който е бил, преди да бъде. Ако станете мои следовници и се вслушате в притчите ми, тези камъни ще ви служат. Защото има в рая пет дървета, отредени за вас; те са неизменни, лете или зиме, и листата им не опадват. Който ги познае, смърт не ще вкуси.”
20. Учениците запитаха Иисус: „Кажи ни, на какво да оприличим царството небесно?”
Той им каза: „То е като синапено зърно. е най-малкото от всички семена, но попадне ли върху обработена почва, ражда голямо растение и става заслон за птици небесни.”
21. Мария запита Иисус: „Като какви са твоите ученици?”
Той каза: „Те са като малки деца, живеещи в чужда нива. Когато стопаните на нивата дойдат, ще кажат: „Върнете ни нивата.” Те си събличат дрехите пред тях, за да им ги върнат обратно, и им връщат нивата. Затова казвам: ако стопанинът на къщата знае, че идва крадец, ще бди, преди крадецът да дойде, и не ще позволи той да проникне в дома на имота му и да отнеме неговата собственост. Що се отнася до вас пък, бъдете бдителни срещу света. Въоръжете се с голяма сила, иначе рабителите ще стигнат до вас и бедата, която очаквате, ще ви сполети. Нека сред вас има някой, който разбира. Когато плодът узрее, такъв човек идва бързо със сърп в ръка и го прибира. Уши, който има, нека чуе.”
22. Иисус видя няколко пеленачета, които сучеха. И каза на учениците си: „Тези младенци са като онези, които ще влязат в царството.”
А те го запитаха: „Значи ще трябва да влезем в царството като младенци?”
Той им отвърна: „Когато направите двете едно, когато сторите вътрешното като външното, външното като вътрешното и висшето като низшето, когато направите мъжа и жената едно, така че мъжът да не бъде мъж, а жената – жена, когато нагодите очи наместо окото, ръка наместо ръката, крак наместо крака, образ наместо образа, тогава ще влезете [в царството].”
23. Иисус каза: „Аз ще ви избера, един от хиляда и двамина от десет хиляди, и те ще устояват като един.”
24. А учениците му казаха: „Покажи ни онова място, в което ти си, защото ние трябва да го търсим.”
Той им отвърна: „Уши който има, нека чуе. Има светлина в човека от светлина и тя свети над целия свят. Ако не свети, тогава е тъма.”
25. Иисус каза: „Обичай ближния като душата си, пази го като зеницата на окото си.”
26. Иисус каза: „Виждаш прашинката в окото на ближния, а гредата в твоето око не виждаш. Когато извадиш гредата от твоето око, ясно ще видиш, как от окото на брата си прашинката да извадиш.”
27. Ако не страните от света, не ще намерите царството. Ако не спазвате съботата като събота, не ще видите Отца.”
28. Иисус каза: „Аз се изправих насред света и им се явих в плът. Намерих ги всички пияни, но никого от тях не открих жаден. Душата ми жалее за децата человечески, защото са слепи в сърцата си и не виждат, защото празни идват на света и празни искат да си отидат. Но сега те са пияни. Когато оставят виното, ще се покаят.”
29. Иисус каза: Ако плътта е сътворена заради духа – това е чудо, но ако духът е сътворен заради плътта, това е чудо на чудесата. Аз обаче се чудя, как такова голямо богатство обитава в такава бедност.”
30. Иисус каза: „Където са три бога, те са божеството. Където са два или един, аз съм с него.”
31. Иисус каза: „Един пророк не е добре приет в своя роден град; един лекар не изцерява онези, които го познават.”
32. Иисус каза: „Град, построен върху висок хълм и укрепен, не може да падне, нито пък може да се скрие.”
33. Иисус каза: „Онова, което чуете с ушите си, на чужди уши прогласете от своя покрив. Тъй като никой не пали лампа, за да я слага под шиник, нито я слага на скришно място. Слага я върху светилник, та всеки, който дойде и влезе, да види нейната светлина.”
34. Иисус каза: „Ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в яма.”
35. Иисус каза: „Не можеш да влезеш в дома на силния и да го превземеш със сила, без да му вържеш ръцете. Едва тогава можеш дома му да ограбиш.”
36. Иисус каза: „Не се грижи от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, каква дреха ще сложиш.”
37. Учениците му го запитаха: „Кога ще ни се явиш и кога ще те видим?”
Иисус каза: „Когато без свян се съблечете, вземете си дрехите и си ги сложите под краката като малки деца и ги стъпчете, тогава [вие] ще видите Сина на живия (Бог – бел. ред.) и не ще се побоите.”
38. Иисус каза: „Често искахте да слушате словата, които ви говоря, а нямате другиго, от когото да ги чуете. Ще дойдат дни, когато ще ме търсите и няма да ме откривате.”
39 Иисус каза: „фарисеите и книжниците взеха ключовете на познанието и ги скриха. Те не влязоха, нито допуснаха онези, които искат да влязат, да го сторят. Що се отнася до вас, бъдете мъдри като змии и невинни като гълъби.”
40. Иисус каза: „Лоза беше засадена далеч от Отца. Понеже е слаба и не израсна, тя ще бъде изкоренена и ще погине.”
41. Иисус каза: „Онзи, който има, нему още ще се даде, а от онзи, който няма нищо, ще се отнеме дори и малкото, което има.”
42. Иисус каза: „Бъдете случайни минувачи.”
43. Учениците му го запитаха: „Кой си ти, та ни говориш тези неща?”
Той им отвърна: „От онова, което ви говоря, не ще узнаете, кой съм. Станали сте като иудеите, защото те обичат дървото, но мразят неговите плодове или обичат плодовете, но мразят дървото.”
44. Иисус каза: „Който хули Отца, ще бъде простен, който хули Сина, също ще бъде простен, но онзи, който хули Светия Дух, не ще бъде простен, нито на земята, нито на небето.”
45. Иисус каза: „Грозде от тръни не се бере, нито смокини от магарешки бодили, защото те не дават плодове. Добрият принася добро от хранилището; лошият принася зло от поквареното хранилище в своето сърце и изрича зли слова. От изобилието на своето сърце той изнася злото.”
46. Иисус каза: „От Адам до Йоан Кръстител никой, роден от жена, не е по-велик от Йоан Кръстител, та да не се отвърнат (от него – бел. ред.) човешките очи. Но аз казах, че който сред вас стане дете, ще познае царството и ще стане по-велик от Йоан.”
47. Иисус каза: „Човек не може да язди два коня или да опъва два лъка. Един слуга също не може да служи на двама господари, защото единия ще почете, а другия ще обиди. Онзи, който пие старо вино, не бърза веднага да поиска младо. Младо вино не се налива в стари мехове, за да не ги спука, а старо вино не се налива в нови мехове, за да не се развали. Стара кръпка не се пришива върху нова дреха, защото не й приляга.”
48. Иисус каза: „Ако двама в една къща се помирят и кажат на планината: „Премести се”, тя ще се премести.”
49. Иисус каза: „Блажени сте вие, които сте сами и избрани, защото ще намерите царството. Защото от него сте дошли и в него пак ще се върнете.”
50. Иисус каза: „Ако ви питат: „Откъде сте дошли?”, отвърнете им: „От светлината, от мястото, където светлината се е самосътворила, установила [се] е и по техен образ се е явила.” Ако ви питат: „Вие ли сте?”, отвърнете: „Ние сме нейни (на светлината – бел. ред.) синове, и сме избрани от живия Отец.” Ако ли ви питат: „Какъв е знакът на Отца ви във вас самите?”, то кажете им: „Това е движението и покоят.”
51. Учениците му казаха: „Кога мъртвите ще намерят покой и кога ще дойде новият свят?”
Той им отвърна: „Каквото търсите, е дошло, но вие не го познавате.”
52. Неговите ученици му казаха: „Двайсет и четирима пророка говориха в Израил и всички за теб говориха.”
53. Учениците му го запитаха: „Полезно ли е или не обрязването?”
Той им отвърна: „Ако беше полезно, отците щяха да създават децата в майките вече обрязани. Но истинското обрязване в духа е ценно във всяко отношение.”
54. Иисус каза: „Блажени сте вие бедните, защото ваше е царството небесно.”
55. Иисус каза: „Който не възненавиди баща и майка, не може да бъде мой следовник, който не възненавиди братя и сестри, и не носи кръста като мен, не ще бъде достоен за мен.”
56. Иисус каза: „Който е познал света, открил е труп и който е открил трупa, той е отвъд света.”
57. Иисус каза: „Царството на Отца е като онзи, който имал [добро] зърно. Врагът му дошъл нощем и посял плевели сред доброто зърно. Човекът не ги оставил (работниците – бел. прев.) да изкоренят плевелите, но им казал: „Не, защото може с плевелите да изкорените и житото.” Защото в деня на жътвата плевелите ще се виждат, ще бъдат изкоренени и изгорени.”
58. Иисус каза: „Честит е онзи, който усърдно се е трудил и е открил живота.”
59. Иисус каза: „Гледай живия, докато си жив, защото може да умреш и тогава ще се опиташ да видиш живия, но не ще можеш да го съзреш.”
60. (Те видяха) самарянин да носи агне като вървеше към Иудея.
Той каза на учениците си: „ този човек около агнето.”
Те му отвърнаха: „За да го убие и да го изяде.”
Той им каза: „Той не ще го изяде, докато е живо, а едва когато го убие и то стане труп.”
Те казаха: „Иначе не ще може да го направи.”
Той им каза: „Така и вие, търсете си място за покой, защото можете да се превърнете на трупове и да бъдете изядени.”
61. Иисус каза: „Двама ще почиват върху ложе; единият ще умре, а другият ще живее.”
Саломе каза: „Кой си ти, господине, че Ти, въпреки че си от Единия, на ложето ми се възкачи и от масата ми яде.”
Иисус й отвърна: „Аз съм онзи, който идва от Неделимото. Бе ми дадено от онова, което е на моя Отец.”
Саломе каза: „Аз съм твой ученик.”
„Затова казвам: ако човек е, ще се изпълни със светлина, но ако е раздвоен, ще бъде изпълнен с тъма.”
62. Иисус каза: „Аз разкривам моите тайнства пред онези, [които са достойни] за [моите] тайнства. Нека лявата ви ръка да не знае, какво върши дясната.”
63. Иисус каза: „Имало богат човек с много пари. Той казал: „Ще вложа парите си така, че да мога да засея, да пожъна, да засадя и да напълня хамбарите си със зърно, та да не ми липсва нищо.” Това той мислил в сърцето си, но същата нощ умрял. Уши който има, нека чуе.”
64. Иисус каза: „Един човек посрещал гости. Когато приготвил обяда, изпратил слугата си да покани гостите.
Слугата отишъл при първия и му казал: „Моят господар те кани.”
А той отвърнал: „Търговци ми дължат пари; тази вечер ще дойдат при мен; трябва да отида и да се разпоредя. Моля те, извини ме за обяда.”
Слугата отишъл при друг и му казал: „Моят господар те покани.”
Този човек отвърнал на слугата: „Купих кьща и ще трябва за един ден да замина. Няма да имам време.”
Слугата отишъл при друг и му казал: „Моят господар те кани.”
Този човек отвърнал на слугата: „Мой приятел се жени и аз трябва да уредя гощавката. Не ще мога да дойда. Моля те, извини ме за обяда.”
Слугата отишъл при друг и също му казал: „Моят господар те кани.”
А той отвърнал на слугата: „Купих имение и отивам да събера рентата. Не ще мога да дойда. Моля да ме извиниш.”
Слугата се върнал и казал на своя господар: „Хората, които си поканил на обяд, молят да бъдат извинени.”
Господарят отвърнал на своя слуга: „Излез на улицата и доведи на обяд, когото намериш. Прекупвачи и търговци не [ще] влязат в дома на моя Отец.”
65. Той каза: „Един [...] човек имал лозе и го дал на лозари да го обработват, а той да събира от тях плодовете. Той изпратил слугата си, да му дадат лозарите плодовете на лозето. Те хванали слугата, набили го, едва не го убили, а той се върнал и разказал на своя господар. Господарят му казал: „Сигурно той не ги познава.” Той изпратил друг слуга, но лозарите и него набили. „Сигурно сина ми ще зачетат.” Но понеже лозарите знаели, че това е наследникът на лозето, хванали го и го убили. Уши който има, нека чуе.”
66. Иисус каза: „Покажете ми камъка, който зидарите отхвърлиха: това е крайъгълният камък.”
67. Иисус каза: „Онзи, който знае всичко, но не познава себе си, нищо не знае.”
68. Иисус каза: „Честити сте вие, когато сте мразени и преследвани; и където и да сте били преследвани, те няма да намерят Място.”
69. Иисус каза: „Честити са онези, които са били преследвани в своето сърце: те са онези, които наистина познаха Отца. Честити са гладните, защото стомахът на онзи, който се нуждае, ще бъде напълнен.”
70. Иисус каза: Ако изявиш онова, което е в теб, онова, което имаш, ще те спаси. Ако не изявиш онова, което е в теб, онова, което не изявиш, [ще] те убие.”
71. Иисус каза: „Ще разруша [този] дом, и никой не ще може да го съгради [...].”
72. Един [човек] му каза: „Кажи на моите братя да разделят с мен бащиния ми имот.”
Той му отвърна: „Но човече, кой ме е направил вещ в делбата?”
Обърна се към своите ученици и им каза: „Аз нищо не разделям, нали?”
73. Иисус каза: „Жетвата е голяма, а жетварите са малко. Така че помолете Господа да изпрати работници за жетвата.”
74. Той каза: „Господарю, много са около кладенеца, но в кладенеца няма нищо.”
75. Иисус каза: „Мнозина стоят до вратата, но онези, които са сами, ще влязат в брачните чертози.”
76. Иисус каза: „Царството на Отца е като търговеца, който имал много стока, но после намерил перла. Този търговец бил благоразумен; продал стоката и купил перлата. Така и вие – търсете неговото богатство, което е вечно, което пребъдва, което молец не разяжда и което червей не руши.”
77. Иисус каза: „Аз съм светлината, която е над всичко. Аз съм всичко: от мен всичко е дошло, към мен всичко се връща. Разцепи дървото – аз съм там. Вдигни камък – и там ще ме намериш.”
78. Иисус каза: „Защо сте излезли в полето? Да видите тръстика, люляна от вятъра? И да видите човек, облечен в меки дрехи, [като вашите] управници и като вашите властители? Те са облечени в меки дрехи и не могат да разберат истината.”
79. Една жена от тълпата му каза: „Честита е утробата, която те е заченала, и честити са гърдите, които са те откърмили.”
Той [й] отвърна: „Честити онези, които чуха словото на Отца и вярно го съхраниха. Защото ще дойдат дни, когато ще кажете: „Честита утробата, която не зачена, и честити гърдите, които мляко не дадоха.”
80. Иисус каза: „Който е познал света, е открил тялото, а който е открил тялото, той е отвъд света.”
81. Иисус каза: „Нека сдобилият се с богатство да управлява, и нека онзи, който има власт, да се откаже [от нея].”
82. Иисус каза: „Който е близо до мен, е близо до огъня, а който е далеч от мен, е далеч от царството.”
83. Иисус каза: „За хората са видими образите, но светлината в тях е скрита в образа на светлината на Отца. Той ще се разкрие, но Неговият образ е скрит от Неговата светлина.”
84. Иисус каза: „Видиш ли своя образ, се радваш. Но когато видиш твоите образи, които са били преди ти да се появиш, образи, които нито умират, нито стават видими, колко ще понесеш?!”
85. Иисус каза: „Адам дойде от велика сила и голямо богатство, но той не е достоен за вас. Защото, ако да бе достоен, [той] не [би вкусил] смърт.”
86. Иисус каза: „[Лисиците имат] леговища и птиците имат гнезда, а Синът человечески няма къде да положи глава и да отдъхне.”
87. Иисус каза: „Колко злочесто е тялото, което зависи от тяло, колко злочеста е душата, която зависи от тези двете.”
88. Иисус каза: „Вестителите и пророците ще дойдат при вас и ще ви дадат онова, що е ваше. Вие, от своя страна, дайте им, каквото имате, и си кажете: Кога ли ще дойдат и ще си вземат своето?”
89. Иисус каза: „Защо миете чашата отвън? Не разбирате ли, че онзи, който е направил вътрешната страна, е направил и външната?”
90. Иисус каза: „Елате при мен, защото моето иго е леко и моята власт е смирена, и ще намерите за себе си покой.”
91. Те му казаха: „Кажи ни кой си, та да повярваме в теб.”
Той им отвърна: „Вие изследвате лицето на небето и земята, но не познахте онзи, който е пред вас и не знаете как да изследвате, този момент.”
92. Иисус каза: „Търсете и ще намерите. Защото преди аз не ви казвах нещата, за които тогава ме питахте. Сега искам да ви ги кажа, но вие не ги търсите.”
93. „Не давай святото на кучета, та да не го хвърлят върху купчината тор. Не хвърляй перли [на] свинете, та да не могат …ги [...].”
94. Иисус [каза]: „Който търси, ще намери, [който почука] ще му се отвори.”
95. [Иисус каза]: „Ако имате пари, не ги давайте с лихва. По-скоро дайте ги някому, от когото не ще ги вземете обратно.”
96. Иисус [каза]: „Царството на Отца е като жена. Тя взема малко мая, [слага] я в брашното и прави от него големи пити хляб. Уши който има, нека чуе.”
97. Иисус каза: „Царството на Отца е като жената, която носила [делва], пълна с брашно. Докато вървяла по [един] път, дръжката на делбата се счупила и брашното се разпиляло зад нея [по] пътя. Тя не разбрала за това, не забелязала бедата. Когато стигнала у дома си, сложила делвата на земята и открила, че е празна.”
98. Иисус каза: „Царството на Отца е като човека, който искал да убие силен човек. Докато бил у дома си, той извадил своя меч и го забил в стената, за да види, дали ръката му е крепка. Тогава убил силния.”
99. Учениците му казаха: „Майка ти и братята ти стоят отвън.”
Той им отвърна: „Тези тук, които изпълняват волята на моя Отец, са моите братя и моята майка. Те ще влязат в царството на Отца ми.”
100. Те показаха на Иисус златна монета и му казаха: Хората на кесаря искат от нас данъци.”
Той им отвърна: „Дайте кесарю кесаревото, дайте на Бог Божието, а моето дайте на мен.”
101. „Онзи, който не възненавиди [баща] и майка като мен, не може да бъде мой [следовник], и който [не] обикне [баща и] майка като мен, не може да бъде мой [следовник]. Защото моята майка [...], но моята истинска [майка] ми даде живот.”
102. Иисус каза: „Проклети да са фарисеите, защото те са като куче, което спи в яслите на воловете: нито то само яде, нито [дава] на воловете да ядат.”
103. Иисус каза: „Блажен е онзи, който знае, къде ще влязат крадците, така че [той] може да стане, да си събере домакинството [имота] и да се въоръжи, още преди те да дойдат.”
104. Те казаха на Иисус: „Ела, нека днес се молим и постим,”
Иисус каза: „Какъв грях съм сторил или какво не съм направил? По-добре, когато женихът напусне брачните чертози, нека тогава хората постят и се молят.”
105. Иисус каза: „Който познава Отца и Майката, ще го нарекат дете на блудница.”
106. Иисус каза: „Когато направите от двете едно, ще станете синове человечески, а когато кажете на планината: „Премести се”, тя ще се премести.”
107. Иисус каза: „Царството е като пастира, който имал сто овце. Една от тях, най-голямата, се заблудила. Той оставил деветдесет и деветте и търсил едната, докато я намерил. Когато бедата отминала, казал на овцата: „Обичам те повече от деветдесет и деветте.”
108. Иисус каза: „Онзи, който пие от устата ми, ще стане като мен; сам аз ще стана този човек и скритото ще му се открие.”
109. Иисус каза: „Царството е като човека, който имал съкровище, скрито в нивата си, но не знаел за него. И [когато] умрял, оставил го на [сина] си. Синът не знаел (за него). Той продал нивата. Онзи, който купил, нивата, я разорал, [намерил] съкровището и започнал да раздава заеми с лихва, комуто поискал.”
110. Иисус каза: „Нека намерилият света и сдобилият се с богатство се отрече от света.”
111. Иисус каза: „Небето и земята ще изчезнат в присъствието ти. Онзи, който живее чрез Живия не ще види смърт.”
Не каза ли Иисус: „Нима онзи, който е намерил себе си, не е отвъд света”?
112. Иисус каза: „Горко на плътта, зависима от душата. Горко на душата, зависима от плътта.”
113. Учениците му казаха: „Кога ще дойде царството?”
„То не ще дойде, когато го чакат. Не ще кажат: „Виж, то е тук”, или „Виж, то е там”. Но царството на Отца се е разпростряло над земята и човеците не го виждат.”
114. Симон Петър им каза: „Мария ще ни изостави, защото жените не са достойни за живот.”
Иисус каза: „Виж, аз ще я напътствам, за да я направя мъж, та и тя да стане жив дух, наподобяващ вас, мъжете. Защото всяка жена, която стори от себе си мъж, ще влезе в царството небесно.”
Евангелие от Йоан 1.1-18
В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Богъ. То въ начало беше у Бога. Всичко чрез него стана; и безъ него не е станало нищо отъ това, което е станало. В него бе животътъ и животътъ бе свелината на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
Яви се човекъ изпратенъ отъ Бога на име Йоанъ. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината. Истинската светлина, която осветлява всеки човекъ, идеше на света. Той бе в света; и светътъ чрез него стана; но светътъ го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А на ония, които го приеха, даде право да станатъ божии чада, сиречъ, на тия, които вярват в неговото име; които се родиха не от кръвъ, нито от плътска похот, нито от мъжка похотъ, но от Бога.
И Словото стана плътъ и пребиваваше между нас; и видяхме славата му, слава като на единородния отъ Отца, че беше пълно съ благодатъ и истина.
Йоанъ свидетелствува за него, викайки и казвайки: Ето оня за когото рекохъ, Който иде подиръ мене достигна да бъде предъ мене, понеже спрямо мене беше пръвъ. Защото ние всички приехме от неговата благодатъ; понеже законътъ бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрезъ Исуса Христа. Никой кога да е не е видял Бога; единородния Синъ, който е въ лоното на Отца, той го изяви. Аминеско време

Космологията на Слава Севрюкова | Космическо време

Космологията на Слава СеврюкоИз книгите на Христо Нанев
“Вселената е ограничена – с начало и край. С граници и обем. Формата й уподобява гигантски елипсоид. Исполинско яйце, а отвъд него – “мъртво пространс­тво”.
“Голям взрив, както допускат учените, няма и не е имало. Все­лената е една. Антивселена- та е фикция.”
“Вселената е овална. Формата й е като на атома. Погледната отстрани, е сива, но искряща. Под огромния й ку­пол бушуват могъщи космически вихри.”
“Създадена е първично, веднъж и завинаги. Една и съща. Трепти, свива се и разширява, подобно живо ди­шащо същество. Това, за което говори Хъбъл, е нещо като “оптически ефект”. Уловил е част от цялото. Правилно е разгадал и описал разширението – една от съставките на пулсиращата Вселена. Не е могъл да постигне и документира свиването. Има време и това ще стане. Жертва на заблуда, бележитият фи­зик и астроном приема епизодичното за окончателно и вечно. Прави погрешен извод – този процес бил ре­зултат на първичен съзидателен взрив. Близо е до ис­тината, но не е така. Вселената е създадена в един миг. Това аз наричам първично Сътворение.
След години ще се установи – има първоначална форма. Изграждащата я материя постепенно се преоб­разува. Макросветът с всички свои съставки се про­меня. Космосът е в непрестанно въртеливо движение – мегагалактики, галактики, мъглявини, звездни купове, супернови и угасващи звезди, планети…. Грешката на този учен ще бъде коригирана. По-нататък други ще отк­рият – огромният Космос е започнал да се свива. Това не означава, че ще се побере в свръхкондензирано топ­че, както градят хипотези други учени. Вселената е безспирно движение. Пулсира като жив организъм. Не само е жива, а е и разумна. Еволюира – раждат се и развиват галактики, свръхнови звезди, планети, спътници, астероиди. Рушат се и “умират”. Вечна и неунищожима е, защото “живее”, а животът е безкраен…”
 ”-  Какво ще кажеш за “черните дупки”? Реални об­разувания? Ако, да, какво представляват тези мрачни космически страшилища?
-  Ние виждаме една от съставките на световете. Има и други, незабележими. Границите помежду им са трудно преодолими. Извършва се и преливане. ‘Про­ходите в космическите лабиринти’ уподобяват туне­ли между тях.”
 ”-  Ще има ли разрушение на Вселената и връщане към изначалния хаос?
-  Не, не се задава ликвидация на света. С еволюция­та ще настъпва плавна трансформация и извисяване на Разума.”
 ”- Съществуват ли други населени с живот планети, подобни на нашата?
-  Има, виждала съм. Дори на Слънчевата система, на един от Юпитеровите спътници, Европа, мисля, бе името му, съзрях животинче – четирикрако, кафя­во. Движеше се тромаво като таралежче… На пове­чето планети от Слънчевата система са породени странни, все още непознати за нас форми на живот, но не и човешки разум.
-  Как изглежда Земята, погледната от дистанция?
-  Разглеждала съм я. Не е абсолютно обла. Говоря за планетата като монолитна маса. Уподобява видимата част на развален кътен човешки зъб. Водата покрива огромни пространства от неравностите й и я заобля в почти идеално кълбо. Такъв реално е Глобусът. Ще е леко разяден, ако се отнемат колосалните водни маси от него и бъде погледнат отстрани.”
 ”-  Откъде се е появил животът при нас?
-  От Космоса. От първите морета. Там са заселени и постепенно са се развили адаптиращи се към местни­те условия елементарни органични форми. Все повече са се усложнявали. Видях и предходниците на човека – малки същества, създадени в “Небесната лаборато­рия”. Дребнички, примитивни…”
 ”-  Предтечите ни нямат общи прародители с шимпанзето. Нашият клон е самостоятелен. Маймуните са носители на 50 генетични кода, ние – на 48. И какво? Нима са по-умни?”
 ”- Достоверен ли е методът, при който по разпада на урана се установява възрастта на планетата Земя? Според учените тя е от 3,3 до 4,6 милиарда години.
- Не е абсолютно точен. Приблизително е на 6 ми­лиарда години. Виждам хаоса, от който е възникнала. Едновременно е образувана нейната кора. Всичко в Космоса е и на планетата – същите градивни елемен­ти. Някогашният хаос не е изцяло потушен – бушува в недрата й. Вселената е създадена едновременно. Нищо ново не се поражда. Сътвореното същес­твува, видоизменяйки се. В Мирозданието е вложена вътрешна тенденция – за промяна и усъвър­шенстване. Колосално творение. Трудно е да си представим неговите закономерности, гигантските му размери и структури.”
 ”Галактическите купове, галактики, звездни и планетни системи, подобно на атомите, се зад­вижват от космически вихри. Безспирно устреме­ни, извиват се със страховита скорост. С неиз­менна посока – “вихър до вихър, вихър във вихър”. Заедно изграждат огромно вихрово поле. Благода­рение на него, Вселената непрестанно се върти.”
 ”Космическият вихър – твърди психотроничката, прелитаща като приказна Жар птица вселенския необят, – е безконечно движение. Уподобява неугасима въздушна вихрушка. Планетите и Слънцето в наша­та звездна система се привеждат в постоянна дина­мика от “слънчев вихър”.
Завихрянията в микро и макросвета са “леви”. “Дес­ни” не съществуват. Без тях всичко – от микрочастиците до свръхгигантските звездни тела и галак­тики – би застинало. Лишена от “звездни ветрове”, Вселената ще се скове и вледени в покой. Вихрите са първопричина на движението. Космическите струк­тури са изваяни от тях. Организират материята и я направляват.”
 ”Човек е творение на Вселената. Той самият – ми­ниатюрен Космос. Тайната му може да бъде разкрита, разгледан в единство с него”
 ”Гени­ят, сътворил Мирозданието, е вложил част от него и от себе си във всекиго от нас. Затова човешкият дух е вечен. Вселената е Бог, който никой никога не е видял, нито разгадал. Велика тайна.
Копие на Всемира е човешкият мозък. Не работи с пълна мощ (едва с 12-14 % от своя капацитет – б. а.), а частицата, отломък от Отца, обитава космоса на нашата духовна плът. Трудно е да го проумеете. Някога и това ще стане.”
 „Настъпват времена – разкрива пророчицата – човек да черпи информация направо от Космоса, защото той е Космос и всичко там, е в него”.
  „За проникването в онези светове – споделя псифеноменът, трябва да притежаваме духовна и морална чистота…. засега човечеството борави едва с 1/10 мозъчни клетки. С еволюционното развитие процентът ще расте.”
“- Мили приятели, извънземните, както вие ги нарича­те, са другаде. Не там, където ги търсите.
Доктор Сираков не се предава:
- Ама, лельо Славе, защо? Според тебе летящи чи­нии не съществуват ли?! – Провокира я с жар. – Натру­пан е огромен фактологичен материал. Как тъй да няма извънземни пришълци?!
-  Защо все бързате? Защо?!… – Пробива гневния брътвеж мекият топъл тембър на мъдрата леля Сла­ва, а очите й потъмняват. – Припирате и… грешка след грешка! – Опитва се да охлади ентусиазма ни. – Не е така. Колко пъти съм ги виждала тези, как им казвате, летящи чинии.
 (Стаята неохотно се умълчава.) В някои има живи същества, но не са чак толкова високо разви­ти.
Вулкан от нов, още по-нетърпим вой.
- На по-извисено ниво са от нашето, но на принизе­но, в сравнение с останалите наблюдаващи ни циви­лизации. – Продължава притежателката на духовно зрение. – Разберете: летящите чинии, ракети и други машинарии, са примитивни приспособления. Ползват ги недотам извисени общества на извънземни. С тях се носят над Земята и в междузвездните пространс­тва. Това е техника. Колкото да изглежда съвършена, да възхищава и зашеметява, е НИЗША! (Набляга на думата.)
Не се наемам да описвам ситуацията. Закрещяват хиляди морски сирени в душите ни. Нищо не се разби­ра. Възмутено гневно бръщолевене. Напират въпроси на несъгласие. Странен е вкусът на чувствата.
В словесната канонада кой знае как си пробива път познатият галещ глас:
- НИЗШИ, помнете добре…
Нашата Учителка прави кисела гримаса. Отмята глава. Гласът й се губи в ужасната патаклама. Работи правилото: тези, които не знаят, не млъкват, онези, кои­то знаят, мълчат. Но тя продължава:
- Машини… Високо развитите цивилизации, за раз­лика от тях, са на такова ниво, че не им се налага да ползват съоръжения. Разбрахте ли ме най-после?
- А кои идват тук? Твърдиш, при нас са най-несъвър­шените извънземни. Как се придвижват до нашата пла­нета? А после обратно? – Протестираме с основание.
- Въобразявате си, че им трябват приспособления?… Интересно…
Внезапно замлъкнала, леля Слава като че осмисля реакциите ни. Словата й зашеметяват като електрошок. Разминаването с очакването е огромно. Не е ли още по-интересна с това?
Утихваме. Какво ще последва?
- Да-а-а. Човек е устроен да разсъждава така – тихо въздиша. – Трябва да се транспортира, за да види с очи. Прави сте. При инопланетяните, обаче, е различно. Тези същества са съвършени. Не се налага да пътуват в Космоса с органичните си тела, за да ни видят с очи или с апаратура. Разбирате ли? – Учителката е неп­роницаема. – Извисена еволюция. Машинарии на тях просто не са необходими. Те обслужват физическите тела. Авангардните представители на извънземни цивилизации се озовават директно при нас или което и да е кътче в Космоса без летателни апарати. Ясна ли съм?
- Защо говориш така, лельо Славе?! – Възмутени сме. – Явяват ни се в скафандри и космически кораби. А ти – излишна техника. Има документални записи, сви­детели, фотографии… Фалшификати ли са? – Разпале­ни сме. Отново я подлагаме на задушаващ огневи вал от въпроси. Май успяхме да я притиснем.
-  Ето, не сте разбрали… Ох, уморих се… Повтарям, повтарям… едно и също… Защо не успявате да разберете?! Защо… – Мръщи се прорицателката, а разцъфтялата усмивка на оду­хотвореното й лице опровергава недоволството. – Част от извънземните наистина ползват машини – инак няма да прелетят при нас. Прави сте. Многократно са ни надминали еволюционно, но, въпреки това, изос­тават от всемирното космическо развитие. С маши­ни и скафандри са, защото и те като нас, горкичките, просто не могат без тях. Разбирате ли?
Гробно мълчание.
- Има, обаче и други, слушайте внимателно – високо еволюирали. Не се нуждаят от летателни техники и скафандри. Но и те ни се представят в летящи чи­нии, за да си обясним как са пребродили космическите бездни и проникнали в затънтения край на нашата галактика. Трудно ви е да си представите придвижване по друг начин, нали?
Гледаме я покосени.
Слава загадъчно се усмихва:
- Как се разкрещяха! Интелигентни хора. Браво! Но това, уважаеми момчета и момичета, говори… Да се учудваме ли защо тези факти не се приемат от хората? Не сме готови за среща с високи нива, затова. Прекале­но рано е – силно и заразително се смее. Завладяла ни е космическа тишина. След малко продължава:
- За да възприемем най-напредналите от така наре­чените пришълци (за мен са част от съществата на Всемира), налага се да ни разиграват нещо като косми­чески спектакъл. Ясно ли е?
- Аааа, виж ти!… Но тогава не всички летателни ма­шини и скафандри са истински?
- Добър ден! – Усмихва се с облекчение. – Да, така е. Проектират в съзнанието ни летящи чинийки, об­лекла, различни хуманоидни фигури. Ние ги “виждаме”, “чуваме” и се убеждаваме в “автентичността им”. Инак с нашата примитивна, за тяхното ниво на раз­витие система на мислене, никога няма да проумеем, че са тук. А те от памтивека са край нас. Уви, позна­нията и интелектът ни са твърде ниски, за да разбе­рем това.
- Оказва се – разиграват ни етюди с космическа бутафория и реквизит, за да ги приемем за реалност. Инак няма да схванем, че са тук. Какво целят? – Питаме за­жаднели.
- Могат да напътстват с внушения живота ни. А ние да си въобразяваме, че това са наши мисли – внимател­но се вмесва доктор Сираков.
- Браво, Митко! Отлично! – Поощрява го. – Важно е кой контактува с тебе, с мене, с нея. Какво е неговото равнище. И още – тук вече сте прави – с каква цел. Ос­вен това те не се намесват пряко в нашия живот, за да не нарушат естествения ни еволюционен ход.
Замлъква, като че за да осмислим думите й. Все повече ни обзема чувство на безтегловност и безплът­ност.
След малко продължава:
- Човек трябва да се стреми към извисени мисли и дела. Не забравяйте – облагодетелствани сме със Сила. Несравнима, божествена! Силата на мисълта. Но не всички искрено, без вреда за другите и себе си, я ползват. Още по-малко пък за добро. Особено в по­литическия елит. Затова сред човешкия род предстои голямо отсяване…”
“Има високо раз­вити светли същества. Животът на най-висшите от тях е на енергийна основа. Без физически тела са.”
 ”- Лельо Славе, от колко време контактуваш с извън­земни? Разкажи какво представлява алтернативният разум и…,
-  Още преди тридесет лета (прекъсва въпроса) вли­зам във връзка с тях. Милиони години преминаха пред психотронния ми взор. Питайте, какво не съм видяла?!
При владетелката на сакрални знания е така – зада­ваш й един въпрос, а тя те провокира за още куп неща.
- Каква е гъстотата на Разума в галактиките?
- Неравномерно е разпределен. Светлината в цен­търа им е най-мощна. Там е неговата свръхконцентрация. Трудно ще го проумеете – на онези същества не са необходими планети или звезди. Високо еволю­ирали, проникват през звездите, съществуват в тях и извън тях…
(Как да приемем това ние, считащите се за единстве­ни представители на Разума? А всъщност обитатели на провинциалната периферия на Млечния път…)
- Твърдиш – съществува извисен Разум на звездите. Би трябвало да е и на Слънцето?
- За проявленията на Висшата Светлина е без зна­чение къде пребивават, през какво преминават. Не можем да ги възприемем. Еволюционно сме далече от тях. Колкото маймуната проумява процесите в компю­търа, толкова разбираме същността на Вселената. За­белязваме странични резултати и последици. Съпоста­вяме ги с примитивни изводи.
-  Защо често пъти НЛО се явяват над места, извест­ни като средища на земни енергийни потоци? Такива са Стоунхендж, Беленташ…
- Зареждат се от екологично чисти енергийни кана­ли на Космоса. Ползват и тези на Земята.
- Има ли край животът във Вселената?
-  Не, Разумът е вечен. Изпълва всяко ъгълче на Все­мира. Животът на една или друга планета или звезда са временни.
-  Съзираш ли свършека на живота на нашата пла­нета?
-  Да.
-  А след това?
-  След това – съществуване на по-извисено еволю­ционно ниво. Форма на живот без физически тела.
-  Различават ли се инопланетяните от нас и едни от други? Колко вида са?
-  Контактувам единствено с благородните. Повечето са такива. Представете си – да преодолеят необятни междугалактически пространства и стигнат до нас, колко са еволюирали. Почти няма морално принизени. Доколкото знам, извънземните, както вие ги нарича­те, а за мен са част от съществата на Всемира, из­между онези, които ни посещават, са седем вида. На една стъпка са под Христа…
- Как изглеждат?
-  Видях живота на пребивавалите на Земята. Имат нирвана и, когато искат, пренасят се от своя обетован свят на нашата планета.
(Не дава конкретни описания на извънземните.)
-  От нас какво зависи за бъдещото ни развитие?
-  Трябва да бъдем добри, искрени, честни. Лъжа и горчилка да няма!
(Както винаги, акцентува на морала.)
-  Ванга твърди – след 200 години се задава среща с извънземни. Така ли ще е?
-  Що за въпрос! Контактът с тях не е преставал. Малцина го съзнават. Устремен към материалното, чо­век получава материално. Търси ли духовно, дава му се. Но кой се стреми към него? Има време… Ето, питате за извънземните. За да ви отговоря, трябва да преценя вашето ниво на познание. И тогава да реша доколко и как да ви осветля. Всеки човек е вселенски уникат.
-  Би ли споделила една съкровена тайна? Как осъ­ществяваш връзка с пришълците?
-  Много просто. Направя ли ей тъй (свила длан, дяс­ната й ръка се извива, сякаш лови нещо и внезапно се отваря), те са тук, наживо пред мен…”
 ”Голяма част от разумните същества – доверява Слава – не са от хуманоидния генетичен фонд. Какъв е техният генезис? Трудно е да се установи. Премина­ли са други пътища, завои и изпитания на еволюцията. Пребродилата Вечността, подчертава: “Развили са се по-бързо. По-нагоре са в еволюционната йерархия. Трудно ще ги разберем. При най-напредналите отсъс­тват представи за пространство и време. Могат да приемат каквато желаят форма. Например, за да комуникират с нас, превръщат се в хуманоиди. Без проблеми. Проблемен е нашият контакт с тях. “
 ”- До Земята достигат представители на двата типа цивилизации. По-извисени в космическата еволюция, са духовните.
-  Към кои от тях принадлежим? Не е ли Земята “хомо парк”, контролиран от съществата на Всемира? Какви са тенденциите?
- На настоящия етап превес имат силите, тласкащи ни към технически цивилизационен избор. Поели сме по дирята на не толкова напредничави разумни фор­ми на живот. След глобални сътресения и катаклизми в близко и по-далечно бъдеще предстоят кардинални промени – генетични и в ценностната ни система. Ще получим мощен тласък към извисените територии на освободената духовност.
Новата генерация коренно ще се измени. Ще развие неподозирани способности. Със силата на мисълта ще прониква в неизвестното и ще го опознава.
- Това няма да стане по-рано от края на третото хилядолетиe.”
 ”В гърдите, вдясно от сърцето “чувам”, когато ми говорят висши същества. Тогава Светият дух изпълва цялото ми тяло.”
 ”- Какво ни кара да се прераждаме? Защо трябва да копираме ситуации от предходни съществувания? Какво ни отпраща на планетата Земя, поети от ракетата-носител на биологическото тяло? Можем ли да се разминем без тези странствания?
- Потребни са за душата. Далече от хаоса, свързват ги сходни кармични мрежи. Ставащото е последица на някога случило се. Нерешени жизнени казуси се повта­рят с шанс за реабилитация. Всекиму е отреден часът на раждане и смърт. Дали животът глупаво пилян е, от нас само зависи. Недостатъците са съдружници на раз­рухата. Учим се от грешки. Ако ли не, с незнание – към нови, още по-тежки. И мъкнем товара, преди да се отп­равим към небето – зейнала врата за ада или рая.
- Твърдиш: съдбата се определя от нас, но още про­рок Йеремия е казал: “Пътят на човека не зависи от него. Не е във властта на тоя, който ходи, да оправя стъпките си.” (10:23) Как ще го разтълкуваш?
Въпросът крие коварен умисъл. Какво ще отговори пророчицата, виждаща нещата извън привидното им състояние?
- Съдбата е предначертана. Но съществува и енергия на свободната воля. Тя я дооформя и завършва. С нея изчистваме карма. На Земята протича част от онова, което става в Отвъдното с душите – велико пречиства­не. Сега са “ускорени времена” – огромно войнство въп­лътени души отработва карма. Но няма да е все така…
(Мнението на Слава се отличава от това на великия учен и мислител Исак Нютон. “Свободната воля – спо­ред него – е илюзия” – б. а.)
- Докога ще се върти колелото на реинкарнациите?
- Дотогава, докато въплъщаването в различна среда – дом, страна, семейство, епоха – завърши нелеката си работа. Постигнатото висше просветление затваря кръ­га. Извисената душевност не се нуждае от преражда­не. Придобием ли трасцендентален ум и нирвана, защо да обличаме тела? Какво ново ще научим като биоло­гични същества за физическата материя? Ще престане да ни привлича. Питате: докога? Това не се определя от другиго. Нека не се оправдаваме с “волята на звезди­те”. От нас зависи дали живеем за първи или последен път…
С края на реинкарнациите еволюцията на душите не прекъсва. В по-усъвършенствана форма е в света на фината материя.
- На всеки, според тебе, се предоставя следващо въплъщение. Справедливо ли е? Делата на някои на­вярно ще ги надживеят, а на други са такива, че дори не са достойни да дишат въздуха. Равен шанс? Не заслу­жават ли едни повече от останалите наградата “поре­ден живот”?
- Прави сте. Добре е да се живее така, че да няма смърт след края. Такава е земната логика. Но каква е космическата? Никой не умира завинаги. Освен това във всяка душа блещука искрица от Бога и коя по-рано, коя по-късно се устремява към Него. Трънливите пътища по-силно теглят към Небето… Намеквате за от­клонилите се от права посока. Казано е: “Всеки плаща сметка за жизнения пир.” А нима подвелите се не се нуждаят повече от нов старт? Не забравяйте – полови­ната ни живот е тук, другата отвъд. И оная невинаги е половина…
Слушаме я зажаднели. Въпросите валят, валят:
- Защо нямаме ясно съзнание за предходните съ­ществувания?
- Мисловният център на човека е от дясната страна, недалеко от лявото мозъчно полукълбо, малко по-назад от върха на главата. Близо е до фонтанелата. Зат­вори ли се тя при децата, секва информация за пре­дишни прераждания. Споменът будува до три-четири, най-късно до седем години. Родители и възрастни, от­давна изгубили връзка с миналото, наивно мъдруват- децата, възстановяващи случки от минали животи, фантазирали. Груба грешка. Това ще се осъзнае от все повече хора в бъдеще. Ще се преосмисли от наука и религия. Човечеството ще поеме по нов, духовен път. Близо е времето. Виждам, християнството ще приз­нае прераждането. Всички клонове на религията ще се обединят. Враждите ще отпаднат. Ще стане мно­гократно по-силна.
- Казваш, “времето е близо”. Кога са тези процеси?
- Още не сме достатъчно съзрели. Слепци сме, воде­ни от страсти. Докато не се приеме прераждането от страните и народите, духовността ще тъп­че на място. Едва тогава хората ще узнаят накъде са поели, къде ще стигнат. Станат ли тези знания общочовешка философия, ще се преодолее злобата и ламтежа за материални богатства. Ще престанат убийствата. Трудно си го представяте, нали?…”
 ”Не е далече времето, когато наука и религия ще приемат прераждането. Ще разберат – душата е странник от едно съществуване в друго – категорич­на е Слава Севрюкова. – Тогава животът няма да е безпаметен лабиринт. Ще настъпи небивал възход.”
 ”- Със смъртта душата мигновено ли напуска своя гостоприемник, тялото, оттегляйки се във Вечността?
- Въобразявате си, че Вечността е отвъд? Част от нея е тук, друга – там… Чуйте: към четиридесетия ден душата се откъсва от плътта, но още са свързани. До деветия месец продължава да витае над Земята. Обикаля места, които е обитавала. Посещава близки. Тихо се прощава. Може да даде знаци с почукване и съновидения. В тоя период се подготвя отплаване в незримия свят, реален като нашия. Това касае души на средно и извисено ниво. Но има изостанали, при­митивни. Не схващат, че са от другата страна на Мира. И – неприятности…
- Разкажи, разкажи!
Вълнуваме се. Какви ли откровения ни очакват?
- Духовните същности по различно време разбират, че са се преселили Отвъд. Зависи от еволюционното им развитие. Някои дълго не могат да осъзнаят, че са без плът и кръв. Яде им се и пие. Но как? Без тяло?… Навиците и желанията, заседнали в душите, ги разкъс­ват и горят… Говорят на близките, искат нещо от тях, но никой не ги чува. Лишени от език… Огънят на неосъществените желания – това е адът. А не някакви абстрактни вечни пламъци… Тези духовни същности формират низшия астрал. Изгубили физическо тяло, търсят пригодно същество, да задоволят чрез него неотшумелите си страсти.
-  Как става това?
-  Душата на непоправим пияница, например, може да се прилепи към друг любител на чашката. Оня се разтушава в кръчмата, а неотърсилата се от земни пре­дизвикателства духовна същност на починалия алко­холик, преди да поеме за Отвъдното, се наслаждава на струящите пари. Кръжи над питието. Упойва се. На­сърчава го да се налива. Грозна картина… Не, не искам да говоря за тези неща…
(Съжителството на Слава със съпруг-алкохолик обяс­нява нежеланието й.)
-  Бихме ли могли да облекчим състоянието на тези души и как?
-  На заблудените можем да помогнем със свещ и мо­литва. Освен това добре е да се избягват местата, къ­дето се навъртат-кръчми, тъмни сборища, съмнителни компании.
-  Колко траят отклоненията?
-  Връзката със Земята все повече изтънява. В глине­ната пустош изтлява тялото, не душата. И – панта рей – светът се съзира през “други очи”. След четириде­сетия ден душата се оттласква от разграждащата се плът. Окончателната раздяла обаче се извършва едва на деветия месец. Тогава отсяда в територия­та на небесните селения, заслужена, според делата си.”
“- Еволюираме по Висш план. Докъде се простира личната свобода? Какъв е житейският избор при предначертаност свише?
– Откъснат от “крепостта на физическото тяло” у Духа в Отвъдното се съхраняват най-светли мисли и чувства от последните му земни проявления. Телесната сетивност ориентира душите при тяхната еволюция. Непреходният Дух разполага с абсолютно безпогрешни вътрешни сетива. Мнозина са убедени – живее се само веднъж. Открехнат ли се небесата, с почуда съзнават – животът не спира. С поредното “ново раждане” нищо не се губи в бездната на Необята.
В плът и кръв проблемите са сериозни. В царството на Отвъдното се съзнава кое е значимо. Там се отсъжда не “добро или нищо за мъртвите”, както е по земному, а по заслуги: “с добро – и само истината”. Потопени в сенките на спомена, придобили нови знания, изминатите прояви в плът и кръв за духовните същности се оказват недостатъчни. Съзрели слабостите в изтеклото битие, там те навлизат в Духа. Заработва неписано правило – стигнеш ли до дъното, дай оценка. От цялата си същност искрено, с необуздана жажда закопняват за още по-успешна земна изява. За промяна.
Свещени упования – по-силни от смъртта.
Обзема ги неустоимо желание за изживяване на нови, често пъти дори много по-тежки пречистващи изпитания в поредното убежище на тялото. С готовност за реализация в задаващото се въплъщение. В стремежа за развитие, настояват трудностите да са много, ама многократно повече, отколкото реално могат да понесат. Това е от порива на Духа за освобождаване от натрупана карма и разплащане с грешките на миналото. Да не спира растежът. Какво е пътуването без опасности? Преодоляната трудност ни прави по-силни.
– Съдбата, според тебе, е предначертана отначало до край. А нашата роля? Актьори по сценарий?
– Не, имаме мисия за реализиране в границите на съдбата.
– Къде е закодирана?
– В душата.
– В душата?
– Да, сред проблясващите в гръдта божествени искрици. Трудно се разпалват! Душата е светлина. Страшно е, загърбим ли я. Трябва да осветява пътя. Поддържа се с мъдрост. Мъдростта осмисля, дава прелест и на най-мрачния сезон – преклонната възраст. Красотата на залеза. Колкото до основните проявления на всяка духовна същност, явила се в плът, определени са свише от алфата до омегата. Закодирани в нашата съдба, те я изграждат.
– Мисия, да. Какво, според теб, означава съдба?
– Съдбата е и това с какви хора ще се наложи да живееш, как, в каква насока ще поемеш, доколко можеш да разкриеш кое е добро, кое зло. Не я избираме, вървим натам, където ни се посочи. Свързана е с предишния живот, защото има прераждане.
– Свише предначертано, неизменно веднъж и завинаги?
– Най-основното. Към него се върви направо или по заобиколни пътища. Но винаги се стига там, където е закодирано. За лишените от лична воля, абсолютно всичко е предопределено. Помнете – СИЛНАТА ВЯРА И ЛЮБОВТА МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ДОРИ И СЪДБАТА.
– А свободната воля?
– Веднъж вече говорихме: тя е в личния избор – да извършиш предначертаното с добро или зло.
– Кога духът се настанява в тялото?
– И това е велико тайнство… Едва ли някой би го разкрил. Ще опитам да ви осветя. Донякъде. Мъжът носи духа в себе си. В Библията е казано “Авраамово семе”. Жената усеща детето едва от четвъртия месец нататък, когато то прорита в утробата й. Казах ви, донякъде… Най-трудното на този свят е да се осмелите да чувствате с ума на сърцето и да мислите сами.
– Докога е прераждането?
– За постигналите съвършенство отпадат страданията през задаващите се еволюционни етапи. Превъплъщаването за тях тогава вече е абсолютно излишно.
– Мястото на щастието?
– По преценка на Висшата сила се определя степента на натоварване и отдих в плът. – Пророчицата реди слова картечно забързано. В състояние на свръхвъзбуда, сякаш се отварят небесата. – Помислете – какво забавя развитието така, както несекващото монотонно щастие? Къде отвежда този очарователен малък тиранин? Плъзнали се с него като вихрушка надолу, ще разбием чела в пъклените порти. Стръмна е пътеката към звездите. Трябва да се издържи проверката на препятствията. Надмогването на трудността – най-голямата житейска благословия. Затова едни стигат там, където са поели, други – там, откъдето са поели… Чудеса се извършват и с шапка-невидимка, но… само в приказките – усмихва се широко.
И, възвърнала добро настроение, заключава:
– За чудесата трябва дар небесен… Човек е като лозовия плод – колкото по-усърдно го притискат и смазват босите ожулени пети на Съдбата, в толкова по-горчиво и упойващо вино се превръща. Или в оцет – престои ли в леност.”
„Нееднократно се гмурваме в реката на живота, да се освободим от прашните наслоявания на Миналото. И се почувстваме преродени, отърсени от паяжинния плен на обсебилите ни от предишни съществувания души, с които конфликтно или благородно сме обвързани.
Коя роза не се въздига от калта? Пътят й – неравно стебло от бодли. На върха – шепица съхранена нежност с неотразим божествен аромат.
Знанието болка носи. Мъдра е съдбата – оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства. Колкото до “кръста”, който ни очаква, той трябва да е толкова тежък, колкото всеки може да поеме – едва чуто отронва прорицателката. И вдъхновено завършва:
– Ако щастието и нещастието изграждат пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е деня, в който сме добри.”
“11.04.1986 година.
– Неведнъж си говорила за прераждането. От какво се направлява то, лельо Славе!
– От кармата. Човек заради нея се явява много пъти на Земята. Предходният живот предначертава пътя му. Целта е да “доизгради” и извиси душа. Кармичната задълженост непременно се изплаща в следващо или през няколко земни проявления. Не се налага среща на всяка цена с човека, с когото е заплетена, но задължително трябва да се разчисти.
Чрез превъплъщаване душите се усъвършенстват. Прииждат звездопадно от живот в живот, за да се потопят в сладко-горчивите земни изпитания.
– От какво се направлява кармата?
– От нашите дела, мисли, чувства. Но не си въобразявайте, че чувствата я създават. Градят я действията. Можеш да мислиш и усещаш, каквото пожелаеш, но да действаш – тук вече е отговорността. Пътят на еволюцията минава през различни изпитания. Не всички от тях са карма. Такива са големите беди – тежки болести, сриващи катастрофи, мъчителната смърт. Начинът на изкупването й се формира от Висшата сила.
Невинаги се разрешава тук да се намесват дори йерархично най-извисените духовни същества.
– Освен на Земята, този процес би ли могъл да се разпростре и на други планети, в други галактики?
– За нас – в земни условия. Интелектът в Космоса не е изключение. Той самият е разум. Доколкото ми се “разкрива да видя”, безброй планети из Безкрая са обитавани от високо еволюиращи разумни създания. Не всички са наши подобия. Дори при имащите сходства, някои са по-едри, други по-дребни. Те също създават и чистят карма, но това е обширна тема.
– Какво, според теб, е нашето ниво на еволюция?
– Най-напреднали сред съществата на родната планета. Но измежду останалите проявления на Разума из Вселената, сме сред духовно догонващите. Вече споделих – “повечето от обитателите в плът на различни звездни системи са по-висши”. Прекалено здраво сме сраснати със земята. По тази причина Бог някога слезе сред предците ни в човешки облик, да помогне лично с живот и наставления. Яви се тогава, когато бяха подготвени да го приемат. Ако това се бе случило на ниско еволюционно стъпало, Висшият разум би останал неразбран и “отхвърлен”. Затова новото летоброене на Човечеството се отбелязва с идването на Христа.”
 ”- Разкажи, лельо Славе, какво е за теб Висшата Светлина ?
- Бог е на върха. Огромна единосъщна Сила. Несъпоставима с човешката представа за еволюция. Из­пълва Вселената, Земята. Навсякъде е… Но е извън нашите сетива.
Питате за Бога. В това време съзирам калинка и ска­калец. Божии създания. И в насекомите има частица от духа на Отца…
Искрицата божествен дух у човека се стреми да надмогне временната земна черупка. Душите интуи­тивно чувстват Великото Присъствие. Това ги въздига да поемат напред чрез смирение, вяра и любов. Трън­лив е пътят на развитие.
- Плътно до Бог е Христос – продължава жената, виждаща отвъд хоризонта. – Отломък е от Отца. За­ това двамата са наравно.
  Синът Божий е създаден на най-извисено ниво. Кришна и Мохамед са пророци със земни родители. Дават в определен период духовни насоки на наро­дите. Христос е божествена съставка, отломка от Абсолюта, получила плът. Затова е много над тях в духовен план. Изпълва цялата Вселена.”
“Дадено ми е всичко да видя: кое, как, защо става и какво трябва да бъде. Да съзра реалността, каквато е, а не някой, дето греши повече от тебе, да те учи как да живееш… Истината е вложена единствено тук (сочи глава). Отвори ли се ей туй (докосва средата на челото, там където според езотеричните школи, се на­мира “третото око”) и падне люспата, която го закрива – край, свърши се! Ще виждаш, ще чуваш, ще ти се даде знание. И с първите прашинки, които получиш, запом­ни: колкото може по-добър, колкото може по-добър…”
 ”-  Очаква ли ни нов потоп, лельо Славе? Но вече “огнен”, както е предсказано в Книгата на книги­те? – Обзети от пламтящо любопитство, прекъсва­ме завладяващите й откровения.
-  Ще ви кажа, ще повторя, ще потретя… Библия­та е изградена на базата на исторически факти, но в нея има и символи. Огънят, за който се говори, са остри стълкновения, кръвопролитни унищожи­телни войни, които виждам, задават се… (Лицето на прорицателката се изостря. Взряна в необоз­римото, предстоящите събития изгарят погледа й.) Каквото и да правим, неизбежни са. Имало ги е и ще ги има.
Но човешкият род, знайте, няма да погине от огън. На мене ми се “внуши” да предам – намира­ме се в края на един цикъл от хилядолетното ни развитие. Наближаваме друг – много по-значим и извисен. След него ще станем съвър­шено различни. Така, както оцелелите след Потопа вече не са били същите…”
“-  Христос виждала ли си, лельо Славе? Близо ли е времето, когато ще се яви в плът и кръв, както е предречено в Светото писание?
-  Чуйте добре. Туй, което ще ви предам, труд­но ще го приемете. Казано е: “Ще дойде отново Христос на Земята и всяко коляно ще се превие да го види…” Какво си мислите, с Библията ляга, с Библията става леля ви Славка – усмихва се. (Не преувеличава – силно вярваща е – б. а.) – О, как съм искала да съзра кога ще се случи това! И ми се “даде”. Но какво? Не онова, което очаквате, не. Истината е съвършено различна. Слушайте.
(Наостряме уши.)
- Божият син сега е Слово. Всемирна душа. Не се е явил някога на Земята, както се твърди, да бъде “изкупител”. Търговците, които открай време са се облагодетелствали от храма, напразно се опитват да го изкарат такъв. Нищо не изкупва, а само прозорливо поучава онези, които “имат уши, да чуят и очи, да видят”. Той по-скоро е нашият Спасител – с живот, личен пример и послания.
Не предстои повторно да се роди на Земята като човек в плът и кръв, както пак те, хитрите търговци на идеи, зад които примамливо шумят финикийски знаци, се опитват да ни заблудят. Божествен, много по-възвисен е Върховният замисъл.
С времето Божият син ще се всели във всяко разумно човешко същество. Ще се слее с него. Това постепенно ще го промени.
Христос е Новият човек. Човекът – до края на задаващата се епоха. (2 800 г. – б. а.) Носи­телят на добродетелите на Бъдещето. Ние ще отиваме в Отвъдното. Ще се връщаме. Пак ще отиваме… И все повече у нас ще се вграждат тези добродетели.
И ти ще видиш Христа в брат си, в сестра си, а те – в тебе. Как? – С добродетелта, която ще постигнеш, с цената на преодолените изпи­тания в не едно превъплъщение, вече няма да си онова, което си бил. Ще станеш по-фин и до­бър. А също и брата, сестрата…
Човекът ще е толкова Христос, колкото Христос е в него. Така съзирам Второто при­шествие.
Разбирате ли? А не, както се тълкува, че Спаси­телят щял да дойде втори път в плът и кръв при нас. Да раздава правосъдие с “огнен меч”. Отново да напътства, да проповядва.
Докога? Защо? Нима две хилядолетия не взе­хме поуки от Великия Негов Урок? Не се ли усъ­вършенствахме? Мъничко поне не поумняхме ли? Казано е: “Вратата, зад която кротко ни очаква добродетелта, трудно се отваря; вратата, зад която изкусително ни тегли порокът, трудно се затваря…”
- Чуйте… – Снишава глас. – Не красотата, до­брото у човека ще спаси света. Има ли нещо по-обаятелно на тази Земя от него?
(“Христос ще дойде в душите” – аналогична е мисълта и на Петър Дънов – б. а.)
- Няма утъпкана пътека към Бога – завършва хрисимо Учителката. – Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, ако сме съхранили Човечността. Плодовете на доброто, което сме сторили, тогава никога не ще ни се отнемат. Никога, никога. Ни в това съществувание, ни в следващо. Но, ако пътят ни тръгва от сърцето, да не се надяваме да е равен и спокоен…”
 ”- Неведнъж съм се молила да съзра Бог-отец, Създателя и Вседържателя на Вселената.
…И ми се разкри видение. Но преди това чух: “Това, което ще се яви пред теб, не е Бог, а не­гово отражение. Очите човешки не могат да съ­зрат Първопричината на причините…”
В тоя миг в звездната космична шир се извиси мо­гъщ трон. Над него проблесна. Възправи се огромна канара. Обхващаше Вселената открай до край.
И прокънтя глас: “Бог е като нея!”
Пак ще отбележа – не че това бе Бог. Представи ми се такова картинно прозрение, за да си обясня грандиозния обхват на Всемирната душа.
Колосална мощ изпълваше и контролираше с всепроникващ Разум Мирозданието.
Тогава пред духовното ми зрение се яви Христос – ослепителна златеещосребриста Светлина се изви и отцепи от огромната канара. Пронизващо ярка.
Изстенах. Очите остро ме заболяха. Премрежиха се.
Пред мен се бе възправил всъщност не Спаси­телят, а Неговото отражение.
Прокънтяха слова: “Това е Синът на Отца, ва­шият Иисус Христос, незаченат чрез мъж.”
Край Него кръжеше Светият Дух – блестящо сияние, опасващо Всемира.
Съзрях: Творецът изтръгна звезден облак треп­тяща светлина от себе си. Превърна я в лъчисти прашинки.
Разпръсна ги.
Разлетяха се в красив огромен рояк.
Миг след това вложи по една от тях във всяко от човешките същества.
Заблестя. Запулсира.
Освети душите им.
Слава тръпне, вълнува се:
- Красив е “космосът на човешкия свят”. По­гледнат отгоре, уподобява звездна жарава. Сияят милиарди божествени искри, припламващи в сър­цата. В мигове на просветление осъзнаваме – Бо­жията искрица разпалва енергията ни.
Пророчицата съзира и описва Вселенския Раз­ум – грандиозен, величествен.
Създателят оживява в триединството си.
Бог е недосегаем за нашите сетива. Как да се изследва? “Този, който е навсякъде, е никъде” – предупреждава Монтен. Трябва просто да се по­чита. С Любов, Разум и Извисен живот.
Впечатляващо е видението на прорицателката за Светия дух – съвкупност от флуиди, изпълва­щи света.
- Как изглеждаше Исус в своето земно проявление, лельо Славе? Вярно ли е, че част от богатите си познания е усвоил в далечния Изток, в Индия и Тибет, където, както се твърди, е пребивавал в ранната си младост? Това се опитват да докажат някои съвременни изследователи – питаме колебливо.
Тръпнем. Напрежението расте.
- Не предполагам, със сигурност знам. Чуйте добре. Съзрях Божия син в човешкото му проявление на Земята.
С туника. Ръст висок, строен. Топли кафяви очи. Кестеняви коси почти до раменете – чупливи и меки. Брада с леко червеникав отенък. Нежни, изящни ръце.
Благородни черти. Обаятелен, пленително красив. Точната дума е магнетичен. Съзреш ли го, не можеш да откъснеш дори за миг поглед от Него.
Такъв бе Иисус, понесъл мировото страда­ние, събрало “всичката сол на земята”…
Разгледах го внимателно – двете половини на лицето му бяха идеално симетрични. При ни­кой смъртен не е тъй.
Знайно е: двете съставки на човешкия лик не са напълно еднакви. Твърди се – лявата половина се унаследява от майката, дясната – от бащата. Пре­насяйки се във времето, аз виждам: лявата поло­вина на лицето се предопределя от предход­ния живот. Дясната генетично се приема от сегашните родители.
Лицето на Иисус бе свръхсъразмерно. Две­те половини – абсолютно еднакви. Досещате се защо, нали?
(Безмълвно удивени сме.)
- Защото никога преди това не е идвал в плът на Земята – пояснява пророчицата. И продължава.
-Тази невероятна симетрия му придаваше неотра­зим чар и привлекателност. Неповторимо излъчва­не. Привличаше хиляди хора, в захлас заслушани в словата му.
Такъв изглеждаше Божият син на земната твърд – най-красивият евреин на света!
Макар да е странстващ проповедник, никъде не съзрях да е ходил до Индия или Тибет. Освен при­нудителното пътуване като дете в Египет, за което говори Библията, все на еврейска земя е.
- А Йоан Кръстител? – Дълбаем я с очи.
- Видях и срещата му с Йоан Кръстителя. Аурата на Йоана бе ярка. Сияеше на трийсетина сантиметра около него.
Впечатляваща гледка. Хората я забелязваха, спираха пред Предтечата. Дивяха се.
Но, когато внимателно се взрях в неговото сия­ние, забелязах едва доловими мънички петънца.
В тоя миг дочух глас: “Така е, защото е заченат от мъж. Колкото и чиста да е, когато е в плът, душата носи и нейните белези..
Многократно по-силно бе въздействието на Сина Божий - целият окъпан в светлина. Аурата му имаше божествено излъчване.”
“- Къде е Христос в Отвъдното? Какво представлява? – Изригват нови въпроси. Какво ли ще отговори? Времето сякаш е спряло.
- И това съм се молила “да видя”, но ми се каза: “Не смей! Съставка на Бога е, част от Цялото. Златисто-сребърно бисерно сияние, излъчващо Всемирна Любов. Светлина. Всемощна, необхватна, изгаряща. И Сила. Можеш да я почувстваш, не да я видиш. Който се опита да я зърне, ще ослепее. Огромна енергия. Докосне ли се човек в плът до Нея, мигновено ще бъде изпепелен.”
Слава Севрюкова и доц. Лозенски – Психотронни изследвания на микросветава | Космическо време