вторник, 16 декември 2014 г.
понеделник, 15 декември 2014 г.
събота, 6 септември 2014 г.
Спасяването на света безсмислено?
Спасяването на света безсмисЗа дуалността (двойствеността)
Човек може да спаси света, както и не може да спаси света. Самият свят и нещата в него са дуални. Тази дуалност не е човешкото разбиране за дуалност, което разделя целия свят на две части, на духовен и материален. Реалността е, че всяко нещо в света е дуално.
Всяко нещо в света има своята духовна и материална страна, своята съграждаща и разрушаваща страна, своята мъжка и женска страна, своите Ин и Ян.
Интересен факт от квантовата физика е, че наблюдението влияе върху изхода на експеримента. Ако наблюдателя очаква да види елементарна частица, той ще види частица, ако очаква да види вълна, ще види вълна, което показва дуалността на частиците.
Всяко нещо си има съответния двойствен еквивалент. Имаме физическото обоняние, с което можем да определим дадена храна дали е развалена или не, но имаме и нюх: духовното обоняние, което ни показва кое в живота е полезно за нас и кое не. Плодовитостта може да бъде плодовитост на стадо преживни животни, но и плодовитост на писател.
Ние самите като хора също сме дуални, двойнствени. Всеки си има „добрата“ страна, която иска да покаже на другите и „тъмната“ страна, това, което е потиснал в себе си и иска по някакъв начин да премахне.
Но и двете ни части, съграждащa и разрушаваща, съзнавано и несъзнавано, са част от нас и ако наистина успеем да премахнем това, което не ни харесва, то ще умрем. Всеки мъж има и своята женска част, а всяка жена своята мъжка.
Така и всяко наше действие е дуално. Има своята съграждаща, но и своята разрушителна страна.
Почти всички хора сега се опитват да променят света към своите разбирания за добро, да го спасят от предполагаемо зло или поне изявяват огромно желание за това.
Ако човек предприеме действие да спаси/промени света, то това действие от една страна ще съгражда света, а от друга страна ще го разрушава. Както и всяко наше действие, даже да не е насочено към света, действа от една страна за съграждането му, а от друга страна за разрушаването му.
Каквото и действие да предприемем за спасяването на света, то няма да има ефект, защото самият свят ще балансира съграждането и разрушаването. Вселената засега не иска да се самоунищожи. Всяка крайност преминава в другата крайност. Прекаленото съграждане води до прекалено разрушение.
Ние дори и не осъзнаваме кои резултати от нашето действие са съграждащи наистина и кои разрушителни – както казва Фройд, 90% от човека е несъзнавано.
Какво ни е дал светът? Кое е най-ценното, което имаме? Това е животът. Просто като живеем спомагаме за развитието на света, така както сили и закони доста по-силни от нас го движат. Всяко търсене на смисъл няма смисъл, тъй като смисълът е самият живот.
Част от живота ни е да съграждаме и разрушаваме. Не може да се прилепим към едната крайност, защото Вселената ще ни вразуми. По-бавно или по-бързо.
Откъде идва идеята за спасяването
Западното общество е повлияно от християнската култура. Тя прониква в личния, обществения, икономическия, политическия и т.н. живот. Дори ние самите да не сме религиозни, да не се интересуваме от християнство, никога да не сме ходили на църква; дори тогава ние носим разбирания внедрени от родители, общество и колективно несъзнавано.
Основна идея на християнството е спасението. Идеята да очакваме да бъдем спасени. От някого извън нас. Освен това християнството изрично отрича индивидуалното спасение (един пример са коментарите за Буда тук), а се очаква спасение на всички след второто пришествие, което ще е „след края на човешката история“. На всички хора, т.е. на света.
Пак според християнството индивидуалното спасение означавало липса на любов към другите (пак там). Така съзнавано или несъзнавано идеята се е пропила в християнския свят независимо дали носещият я съвременен „западняк“ си пада по Ню Ейдж, Будизъм, духовни учения и т.н. Неизбродими са пътищата на човешкото и колективно несъзнавано…
“Котаракът се ухили под мустак. Знаеш ли мечтите им, можеш да манипулираш хората.” (Тери Пратчет)
Искаме да спасим не света, а да се спасим от своите страхове, вини и ограничения. Проектираме върху света личните си проблеми и си мислим, че като оправим света, то се решават и проблемите ни.
Така една религиозна догма е допринесла за оформянето на чисто човешката представа за нуждата от спасяване/промяна на света.
Интересното е, чесветът ни е дал всичко необходимо да си решим личните проблеми. За това са пример много хора и духовни учители, които са постигнали лично освобождение в рамките на света, такъв какъвто е.
Идея за размисъл към вярващите
По идеята за Бог, Бог е създател на този свят и е този, който го движи. Светът е такъв, какъвто той го е създал и законите са му такива, каквито той ги е създал. Не е ли арогантно да мислим тогава, че светът се нуждае от спасение/промяна от страна на хората, след като за Бог в момента той си е идеален? Иначе сам би го променил.
Като послеслов
Няма такова нещо като колективно спасение. Да сте чули някъде да е имало групово просветление?! Има единствено индивидуално „спасение“. И само, когато поемем отговорност за самите себе си, тогава ще поемем по истинния ни път. Тогава всяко наше действие ще е полезно и за нас, и за другите, и за света.
Тази статия е лично мнение на автора. То не отрича противоположните на него мнения, тъй като светът е дуален.
Обичайте Себе Си!
лено?
събота, 5 април 2014 г.
четвъртък, 27 февруари 2014 г.
сряда, 26 февруари 2014 г.
Невидими енергийни връзки - Блог
Невидими енеОбменът между нас, хората, не се състои само в онова, което си казваме или правим заедно. На честотите на фината материя ние постоянно си изпращаме и невидими сигнали, оставащи неразпознати от будното ни съзнание, но приемани и запаметявани от аурата. Тези тайни информации формират интуитивното ни усещане за другия по време на общуването ни с него. Както потокът на думите му достига до нашите уши, така в аурата ни навлиза вълна от енергийна информация и бива обработена там. И тъй, докато трае обменът, ние контактуваме на повече нива. Благодарение на съзнанието и разума си слушаме внимателно и наблюдаваме, съответно - говорим и действаме в полето на материалното. Обаче нашето Аз не свършва до границата на кожата. Аурата ни се разпростира надалеко във фините и най-фини енергийни сфери, където също се срещаме и свързваме с онзи, който седи срещу ни и разговаря с нас.
Енергийните връзки, доловими за сензитивите като светлинни нишки в астралния план, неизменно възникват при среща. Те придружават всяко установяване на контакт и всяка форма на комуникация. Значи общуването протича не само на физическо ниво, но и на субтилно, под формата на обмен на психични енергии.
Тези светлинни нишки се създават по принцип между определени точки в аурата ни - чакрите, чиято функция е да приемат информация и енергия от околната среда, както и да излъчват информация и енергия от собствената ни система. Различаваме седем главни чакри, покриващи различни психични и енергийни зони. Между хората, които се обичат, възникват сърдечни връзки - от едната сърдечна чакра до другата. Намиращите се в сексуални отношения се свързват посредством сакралните си чакри. Личностите с общи интереси, които се разбират добре - посредством гърлените си чакри, центровете на комуникация. Членовете на духовни общности - най-често посредством челните, т. н. трето око в средата на челото. Духовните лечители „достигат" до пациентите си с нишки, които тръгват предимно от чакрата на слънчевия сплит. Тя се асоциира с доминирането или силата на волята, като по време на сеанса през лечителите действително протича космическа енергия с голяма мощ и целебен заряд.
Всички тези процеси са съвсем обичайни и се случват всекидневно, без да им обръщаме кой знае какво внимание. Те са явление, съпровождащо физическия контакт. Когато след разговора, срещата, съвместната медитация или лечебния сеанс се разделяме, е нормално връзката помежду ни да избледнее. После се виждаме с други хора, разговаряме, мислим, вършим разни неща, които съвсем естествено запълват нашето „тук и сега".
Но все пак се случва някой да ни държи в плен дълго след срещата. Сякаш не сме в състояние да се измъкнем и повече да не се поддаваме на притегателната му сила. Постоянно се улавяме, че мислите ни се въртят около него и е нужно съответно да отклоним вниманието си, за да можем да се освободим. В много случаи зад всичко това се крие енергийно нарушение - онази автономизирала се и отсега нататък водеща самостоятелен живот астрална енергийна връзка. Тя не се разсейва след физическия контакт, а си остава активна, все едно е незатворена телефонна слушалка. Да не говорим, че наред със споменатото ангажиране на мислите предизвиква и най-различни други явления.
Такъв устойчив рапорт съставлява енергийната компонента на междуличностните отношения, съществуващи при постоянна смяна на сила с безсилие. Аз го наричам „астрална пъпна връв", която в повечето случаи се поражда неволно и само понякога - с очевидно лоши намерения. Немалко любовни съюзи възникват въз основа на астралната пъпна връв.
Дайън Форчън обозначава свързаните с енергийни нишки партньори с понятието „сиамски близнаци", доколкото между двамата протича постоянен поток от информация и енергия.
Естествено, една такава трайна връзка може да бъде използвана и недобросъвестно за умишлена сугестия и въздействие. Много по-вероятно е обаче мислите и чувствата да се предават напълно несъзнавано, което в случай на любовни отношения инстинктивно - и съвсем вярно - се оценява като особена близост и обвързаност.
Романтичната любов се развива най-вече във фините сфери. Опитът обаче показва, че не след дълго характерното за нея сливане най-често започва да се възприема като потискащо и ограничаващо, още повече че онова, което е възможно в тънкия план, не е възможно във физическия.
Рано или късно един от партньорите ще поиска да избяга от усещаната като заплаха близост. В началото доминиращият от двамата не е имал забележими трудности с контакта. Но балансът на силите често претърпява промяна и тогава той се оказва в пасивната роля, а слабият взема превес.
Когато отношенията са сложни - особено в партньорство, започнало като най-голямата любов - почти винаги се установява наличие на астрална пъпна връв. За съжаление, тази енергийна връзка е факт, на който се обръща все още твърде малко внимание. Опитват се всевъзможни начини за спасяване на даден съюз или се пристъпва към психотерапия, за да се преживее раздялата. Като правило обаче психолозите третират само човешко-психологическата страна на проблема, където се постига предимно рационално разбиране на взаимозависимостите. Класическата психоанализа не обръща внимание на един енергиен аспект, действително подсказващ чуждо влияние, което при това може да бъде обременено и с други фактори (например карма). Точно обратното - правят се дори опити свързаните с такова външно влияние явления и усещания да се приписват само на несъзнавани нагони и фантазии на приемащия ги. Говори се за халюцинации, а долавяното от човека, което отразява абсолютно прецизно и точно процесите на фино ниво, се разглежда като странно и дори - болестно. Това естествено не означава, че не съществуват болестни маниакални представи от такъв тип. Но на мен ми се иска да ви подтикна към по-точно разграничаване на отделните случаи.
Подобна енергийна връзка никога не е еднопосочна, а винаги се създава или допуска от двете страни. Никой не може да бъде поставен в зависимост, ако не е показал готовност за това. Тук непременно трябва да се отчете и личната отговорност.
Ако разпознаем и осмислим собственото си предразположение към зависимост, съответният поведенчески модел може да бъде променен и енергийното вкопчване - избегнато в бъдеще. Прякото освобождаване от обвързаност на енергийно ниво може силно да ускори осъзнаването в психологически план, защото разчиства, така да се каже, полето за действие.
Не-прекратената енергийна връзка може да доведе дотам, че избягвайки подсъзнателно каквато и да било промяна на старите структури, да управляваме партньора си или да бъдем управлявани от него. Ако само единият от двамата желае и се опитва да промени и обнови модела на отношенията, близнакът му е в състояние да възпрепятства тези усилия чрез астралната пъпна връв, която е основа за скрита комуникация. Пъпна връв, продължаваща съществуването си и след доста конфликтна раздяла или развод, създава условия за по-нататъшно общуване и въздействие на фино ниво дори при липсата на физически контакт. В този случай е целесъобразно реалната раздяла да бъде съпроводена с нейното ликвидиране. Само така често съсипващите й и изтощаващи симптоми могат да бъдат трайно и преди всичко решително отстранени.
Карин Брандълргийни връзки - Блог
Енергийните връзки, доловими за сензитивите като светлинни нишки в астралния план, неизменно възникват при среща. Те придружават всяко установяване на контакт и всяка форма на комуникация. Значи общуването протича не само на физическо ниво, но и на субтилно, под формата на обмен на психични енергии.
Тези светлинни нишки се създават по принцип между определени точки в аурата ни - чакрите, чиято функция е да приемат информация и енергия от околната среда, както и да излъчват информация и енергия от собствената ни система. Различаваме седем главни чакри, покриващи различни психични и енергийни зони. Между хората, които се обичат, възникват сърдечни връзки - от едната сърдечна чакра до другата. Намиращите се в сексуални отношения се свързват посредством сакралните си чакри. Личностите с общи интереси, които се разбират добре - посредством гърлените си чакри, центровете на комуникация. Членовете на духовни общности - най-често посредством челните, т. н. трето око в средата на челото. Духовните лечители „достигат" до пациентите си с нишки, които тръгват предимно от чакрата на слънчевия сплит. Тя се асоциира с доминирането или силата на волята, като по време на сеанса през лечителите действително протича космическа енергия с голяма мощ и целебен заряд.
Всички тези процеси са съвсем обичайни и се случват всекидневно, без да им обръщаме кой знае какво внимание. Те са явление, съпровождащо физическия контакт. Когато след разговора, срещата, съвместната медитация или лечебния сеанс се разделяме, е нормално връзката помежду ни да избледнее. После се виждаме с други хора, разговаряме, мислим, вършим разни неща, които съвсем естествено запълват нашето „тук и сега".
Но все пак се случва някой да ни държи в плен дълго след срещата. Сякаш не сме в състояние да се измъкнем и повече да не се поддаваме на притегателната му сила. Постоянно се улавяме, че мислите ни се въртят около него и е нужно съответно да отклоним вниманието си, за да можем да се освободим. В много случаи зад всичко това се крие енергийно нарушение - онази автономизирала се и отсега нататък водеща самостоятелен живот астрална енергийна връзка. Тя не се разсейва след физическия контакт, а си остава активна, все едно е незатворена телефонна слушалка. Да не говорим, че наред със споменатото ангажиране на мислите предизвиква и най-различни други явления.
Такъв устойчив рапорт съставлява енергийната компонента на междуличностните отношения, съществуващи при постоянна смяна на сила с безсилие. Аз го наричам „астрална пъпна връв", която в повечето случаи се поражда неволно и само понякога - с очевидно лоши намерения. Немалко любовни съюзи възникват въз основа на астралната пъпна връв.
Дайън Форчън обозначава свързаните с енергийни нишки партньори с понятието „сиамски близнаци", доколкото между двамата протича постоянен поток от информация и енергия.
Естествено, една такава трайна връзка може да бъде използвана и недобросъвестно за умишлена сугестия и въздействие. Много по-вероятно е обаче мислите и чувствата да се предават напълно несъзнавано, което в случай на любовни отношения инстинктивно - и съвсем вярно - се оценява като особена близост и обвързаност.
Романтичната любов се развива най-вече във фините сфери. Опитът обаче показва, че не след дълго характерното за нея сливане най-често започва да се възприема като потискащо и ограничаващо, още повече че онова, което е възможно в тънкия план, не е възможно във физическия.
Рано или късно един от партньорите ще поиска да избяга от усещаната като заплаха близост. В началото доминиращият от двамата не е имал забележими трудности с контакта. Но балансът на силите често претърпява промяна и тогава той се оказва в пасивната роля, а слабият взема превес.
Когато отношенията са сложни - особено в партньорство, започнало като най-голямата любов - почти винаги се установява наличие на астрална пъпна връв. За съжаление, тази енергийна връзка е факт, на който се обръща все още твърде малко внимание. Опитват се всевъзможни начини за спасяване на даден съюз или се пристъпва към психотерапия, за да се преживее раздялата. Като правило обаче психолозите третират само човешко-психологическата страна на проблема, където се постига предимно рационално разбиране на взаимозависимостите. Класическата психоанализа не обръща внимание на един енергиен аспект, действително подсказващ чуждо влияние, което при това може да бъде обременено и с други фактори (например карма). Точно обратното - правят се дори опити свързаните с такова външно влияние явления и усещания да се приписват само на несъзнавани нагони и фантазии на приемащия ги. Говори се за халюцинации, а долавяното от човека, което отразява абсолютно прецизно и точно процесите на фино ниво, се разглежда като странно и дори - болестно. Това естествено не означава, че не съществуват болестни маниакални представи от такъв тип. Но на мен ми се иска да ви подтикна към по-точно разграничаване на отделните случаи.
Подобна енергийна връзка никога не е еднопосочна, а винаги се създава или допуска от двете страни. Никой не може да бъде поставен в зависимост, ако не е показал готовност за това. Тук непременно трябва да се отчете и личната отговорност.
Ако разпознаем и осмислим собственото си предразположение към зависимост, съответният поведенчески модел може да бъде променен и енергийното вкопчване - избегнато в бъдеще. Прякото освобождаване от обвързаност на енергийно ниво може силно да ускори осъзнаването в психологически план, защото разчиства, така да се каже, полето за действие.
Не-прекратената енергийна връзка може да доведе дотам, че избягвайки подсъзнателно каквато и да било промяна на старите структури, да управляваме партньора си или да бъдем управлявани от него. Ако само единият от двамата желае и се опитва да промени и обнови модела на отношенията, близнакът му е в състояние да възпрепятства тези усилия чрез астралната пъпна връв, която е основа за скрита комуникация. Пъпна връв, продължаваща съществуването си и след доста конфликтна раздяла или развод, създава условия за по-нататъшно общуване и въздействие на фино ниво дори при липсата на физически контакт. В този случай е целесъобразно реалната раздяла да бъде съпроводена с нейното ликвидиране. Само така често съсипващите й и изтощаващи симптоми могат да бъдат трайно и преди всичко решително отстранени.
неделя, 2 февруари 2014 г.
неделя, 26 януари 2014 г.
вторник, 21 януари 2014 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)